Обратно към Прекрасния нов свят

Прекрасният нов свят е наричан роман на идеите, тъй като Хъксли поставя в центъра на вниманието контраста и сблъсъка на различни възгледи и концепции, а не просто традиционния конфликт на характери. В Обратно към Прекрасния нов свят той се отказва изцяло от художествената измислица и предоставя свобода на идеите сами да изграждат формата и насоките на творбата му.

Олдъс Хъксли ни предупреждава за опасностите, които наглед демократичният съвременен свят крие по отношение на нашата свобода. Отдадени на консуматорство и търсене на удоволствия, хората рядко се ангажират истински с реалността, в която живеят, точно както в романа му гражданите на Прекрасния нов свят не осъзнават ограниченията на своето общество. Съзнателното манипулиране на индивидуалното и груповото съзнание чрез всевъзможни методи прави ума на съвременния човек податлив на всякакви внушения - дори и на тези, които са всички друго, но не и хуманни.

За Хъксли пропагандата е основен враг на свободата и затова нейното разпознаване и противодействието срещу нея са отговорност на всеки от нас. Единствената надежда е в активния ум, който е способен на собствена преценка за действителността. Индивидуалната свобода, състраданието и интелигентността - точно тези качества, които отсъстват в Прекрасния нов свят - ще насочат напълно осъзнатия човешки ум към истински свободно, истински човешко бъдеще.

Олдъс Ленард Хъксли (1894 - 1963) е британски писател, поет, драматург, публицист и автор на пътеписи.

Първата му книга е стихосбирката Горящото колело (1916). Едно от най-известните му ранни произведения е антиутопичният роман Прекрасният нов свят (1932), неколкократно преиздаван на български език, в който със средствата на научната фантастика е описан един нечовечен, технологизиран, безчувствен свят на бъдещето от XXVII век (неслучайно сравняван с Джордж Оруел и неговата книга 1984).

От по-късните му творби най-прочута става Дверите на възприятието (1954) - есе, посветено на начина, по който съзнанието и възприятията се променят под въздействието на мескалина. Именно от Дверите музикантът Джим Морисън заимства името на групата си - Дорс (двери, врати). Преди това самият Хъксли заимства заглавието от известна строфа от поезията на Уилям Блейк: "Ако дверите на възприятието са прочистени, човек ще види света такъв, какъвто е - безкраен."

Хъксли става по своеобразен начин съавтор на термина психеделик. В кореспонденция с Хъмфри Озмънд, обсъждайки варианти за име на новите дроги, разширяващи съзнанието, Хъксли пише следната строфа: "To make this trivial world sublime, take half a gram of phanerothyme." ("За да стане този скучен свят неповторим, вземи половин грам фанеротим."). Така той предлага думата фанеротим, произлизаща от гръцките думи φανερός (проява) и θυμός (ум, душа). Д-р Озмънд обаче не се съгласява и му отвръща: "To fathom Hell or soar angelic, take a pinch of psychedelic." ("За да проумееш Ада и като ангел да се възвисиш велик, вземи щипка психеделик."), като psychedelic буквално преведено означава манифестиращо съзнание.

На смъртното си легло Хъксли моли съпругата си да му инжектира мускулно ЛСД и умира под въздействието на дрогата, както десетилетия по-късно ще направи и Тимъти Лиъри.