За нашето минало и нашата вечност. Есета

"Живеем във време на бързо и лавинообразно протичане на информацията, в което - в условията на интернет и социалните мрежи сякаш границата между писатели и читатели е не само силно размита, но и почти напълно отсъстваща. Днес всеки е в състояние да публикува своя текст почти мигновено и без никакви усилия и той да достигне до десетки, до стотици, до хиляди читатели, които веднага да изразят своите мнения - и за неговото съдържание, и за качество му, а дори и за равнището на грамотност на автора. Безспорно понастоящем като че ли се пише много, а се чете малко и ако до преди само две десетилетия пътят от написването на Нещото - било то книга, разказ, стих, есе, статия... до публикуването и достигането му до читателя беше дълъг и труден, то сега информационните технологии лесно превръщат всяка идея в писано Слово, проблясващо върху монитори, дисплеи и екрани, много често - без дори самите думи да бъдат обмислени достатъчно, без да бъде прецизиран изказът, без да бъде изградена ясна логическа линия на представяното, без дори да се допитаме до гласа на нашата автоцензура...

Поулисани в себеизявата чрез писане, ние сякаш сме загърбили магията на четенето. Някак си твърде лесно стана и прехвърлянето на нашите епистоларности от монитора върху хартията - само с няколко кликвания принтерът ги разпечатва в толкова броя, колкото си искаме, а свободата на Словото, съчетана с обикновено - не много финансови средства, превръща мечтата за своя, собствена книга в реалност, а юзъра - в писател.
Безспорно при тези нови условия въпросите: "обезцени ли се писаното Слово", "унищожи ли огромното количество изписвани и публикувани думи не само качеството на техния изказ, но и самите правила на грамотността и книжовната реч", "има ли изобщо място в съвременния свят класическият творчески процес на превръщане на Словото в книга", "кога текстът трябва да бъде облечен и в книжно тяло", изискват търсенето на своите отговори..."
Из книгата