Българско народознание и превод

Петко Хинов превежда от старокитайски (Сън в алени покои от Дао Сюецин, 4 тома), съвременен китайски, старобългарски, църковнославянски, руски, сръбски, румънски. От детство е влюбен в българското слово и книгите.

В тази книга авторът ни представя "как езикът и словото пронизват всяко измерение на всяко разумно човешко общество. Езикът е оная духовна сила, чрез която душите и сърцата на хората се докосват помежду си... Мъдрият старобългарски език е използвал една и съща дума за народ и за език - iазыкъ. Неминуемо условие, за да пребъде един народ през вековете, това е писменият му език. Като две крила - живият и променлив народен език и писменият и устояващ на промените книжовен език - пренасят един народ през вековете здрав и жизнеспособен."

Книгата говори и за мисията на преводача, "призван да превежда духовност, да превежда култура..." да стане вместилище на две култури, понякога толкова различни, колкото са различни китайската и българската.