"Най-напред той похапна марули и зелен фасул, а след това изяде и няколко репички. После, като му стана лошо, Питър тръгна да търси магданоз." Из книгата Книгата е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
"А костенурката Птоломей донесе салатата си в една мрежа. И вместо хубаво ястие от лещанки те хапнаха скакалец със сос от калинки, което за жабите е чудесно угощение. Но аз мисля, че сигурно е било отвратително!" Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
"Имаше едно време един селски магазин. Името над прозореца беше "Джинджър и Пикълз". Това беше малък магазин - точно подходящ размер за куклите - Лусинда и Джейн, готвачката, винаги купуваха хранителните си продукти от Джинджър и Пикълз. Щандът вътре беше на подходящата височина за зайчетата. Джинджър и Пикълз продаваха червени носни кърпички на точици на цена от едно пени и три петачета. Те също така продаваха захар, емфие и галоши. Всъщност независимо че магазинчето беше толкова малко, в него се продаваше почти всичко - освен някои неща, които спешно ви трябват, например връзка за обувки, фиби за коса и ... |
|
За пръв път читателите и феновете на пакостливото Зайче Питър ще разберат какво е Коледата за него. Но и не само това - в уникална книга-календар Зайчето и неговите приятели всеки ден от 1 до 24 декември майсторят картички, пекат сладки, рисуват гирлянди, но и пакостят смело. Този най-любим празник за пухкавото животинче е свързан с правенето на снежни зайчета, с яденето на мнооого храна и, разбира се, с опаковането на подаръци. А с какво ще зарадва любимата си Майка Зайка, своите сестри и приятели, малките читатели ще разберат, четейки и разлиствайки страница по страница. ... |
|
Творчеството на Биатрикс Потър е известно с веселите истории включващи животни като основни герои. Самата тя като дете прекарвала летните ваканции като си играела с куп домашни любимци като котенца, кученца и няколко сладури, станали герои на нейните книжки. В тази приказка се разказва за една рижава опашка - тя принадлежеше на малко рижаво катериче, което се казваше Лешничко. То имаше братче, наречено Пъргавко и много братовчеди и братовчедки, които живееха в гората до езерото... ... |
|
"Отначало надолу с главата слезе Питър... После слезе и Бенджамин. Но за щастие, нямаше никакви последствия, защото паднаха на меко - градината беше засята със салати и беше добре прекопана. Ама че изпотъпкаха лехата и оставиха следите си по нея! Особено малкият Бенджамин, който беше обут с дървени обувки. След като се огледа, Бенджамин каза, че отначало трябва да върнат нещата на Питър. Не може цял живот да ходи, завит в носна кърпа..." Из книжката ... |
|
"Най-после колата спря пред една къща, където кошницата беше извадена, пренесена вътре и оставена. Готвачката плати на куриера, задната врата се затръшна и колата отпътува с грохот. Но не настана тишина - като че ли минаваха стотици коли. Кучета лаеха, момчета свиреха на улицата, готвачката се смееше, прислужницата тичаше нагоре-надолу по стълбите, а едно канарче пееше като парен локомотив." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
"Имаше едно време на света малко момиченце, което се казваше Люси. То живееше във фермата "Литъл таун", което означава "градче". Люси беше добро момиче, само дето все губеше носните си кърпички! Един път излезе разплакана в двора на фермата: – Ох-ох! Пак изгубих носните си кърпички. Цели три кърпички и една престилка! После Люси се обърна към малкото коте Ивичка и го попита: – Не си ли виждало моите кърпички, сладко коте? Но котенцето мълчаливо продължаваше да мие муцунката с белите си лапички. Тогава Люси попита рижава кокошка: – Сали, виждала ли си носните ми кърпички? Но рижавата кокошчица се ... |