Преписана през 1785 г. от монах Яков в параклиса "Св.Апостоли".
В ръцете си държиш най-кратката българска история, намерена в Зографския манастир и наречена Зографска българска история. Тя е съставена преди или около времето на Паисий и съпоставяйки историите на Паисий и Спиридон Габровски, виждаме, че тези наши възрожденци "са черпили, но всеки по своему от някои общи извори". Съпоставяйки тази история със съвременните ни сведения, виждаме удивителна точност на голяма част от споменатите сведения. Наред с това има кратки сведения, които намирам единствено и само в нея.
Например отбелязва се, че княз Кардан, или Кардам, е дошъл на власт на 70-годишна възраст. Тъй като знаем колко години е бил на власт от други автори и годината на смъртта му, то ние можем да определим благодарение на този документ годината на раждането му. Същото е и със сведението, че след завладяването на Самуиловата държава византийците са завзели хиляди "железа", т.е. железни ризници, които "служели на владетелите с облечените в тях войници да разбиват фланговете на враговете". От това разбираме технологичния напредък на нашата армия по това време, водил до множество победи. Удивително е сведението за императорите на Източната римска империя, които са били, забележете, българи: "Максим, мъченик от Андрианопол, Юстин Цариградски от Андрианопол, Юстиниан Велики от Охрид, Юстин Сестринич (сестрино чедо) на Юстиниан, Юстин Млади от Охрид" и др.
Заслугата да четем този документ днес е на Раковски, който пръв съобщава за него, и на големия български учен Йордан Иванов, който го печата за пръв път на стар правопис.
Драги читателю, надявам се този документ да бъде ценно допълнение в твоята сбирка от историческа литература."
д-р Николай Иванов Колев
Рейтинг: 8.25 / 4 гласа
