Сърдечен дрибъл

"Харесвам поезията на Пламен Панчев поради няколко причини. Той умее да води естествен, непринуден разговор с читателя, една традиция, по мое мнение, завещана ни от Вапцаров. Пламен избира темите на стихотворенията си от живия живот, често пъти от малкия провинциален град, но теми, които засягат хората и от големия мегаполис. Поетът е привърженик на класическата поетическа форма, без да се чувства окован в нея, а свободно разперва крилете на вдъхновението си. Част от стиховете му често пъти съдържат препратки към творби на изкуството от други видове ("Уморените коне ги убиват, нали?") или към библейски текстове, което засилва усещането за тяхната универсалност. Но стиховете на Панчев винаги ни казват и нещо повече от идеите на познатите ни вече творби.

И не на последно място, може би харесвам стиховете на Пламен Панчев, без това да има отношение към естетическите им качества, защото е бивш спортист, за какъвто се считам и аз. А спортът само на пръв поглед няма нищо общо с поезията, напротив - той учи на дисциплина /в случая творческа/, себеотдаване и воля да преодоляваш бариерите на отчаянието и неприязънта тук и там."
Таньо Клисуров