"Книгата на журналиста Мохамед Халаф - един от най-задълбочените и компетентни български анализатори на процесите, явленията и събитията в Близкия изток - въвежда читателя в глобалните проблеми на мюсюлманските общества и общности с акцент върху арабския свят. Мащабният замисъл цели през призмата на отношението към религията да се набележат актуалните политически и социални болести, от които страдат мюсюлманите в отделните региони, включително и на запад, като се откроят колизиите между консервативните и реформаторските сили и изводите се подкрепят с конкретен фактологичен материал. Похвална е смелостта на автора да се впусне, при това по разбираем за широката публика и увлекателен начин, в толкова сложна, полемична и деликатна, да не кажа - табуизирана тематика. Написана с искрена загриженост, но и с безпощадна откровеност за съдбата на мюсюлманите в техните държави и като диаспора в чужбина, книгата навлиза в най-бурните води на морето от конфликти, кризи и ожесточени дебати, търсейки спасителен бряг.
В многобройните си публикации, както и в честите си медийни изяви, Мохамед Халаф винаги е застъпвал ясна гражданска позиция на критична личност, убедена в нуждата от епохални промени в Третия свят. Подобни възгледи и очаквания се споделят не само от враждебно настроени външни наблюдатели, но и от вярващи мюсюлмански интелектуалци и демократични организации. През 2015 година например във Вашингтон е основано Движение за мюсюлмански реформи. Учредителите му обявяват декларация, в която се отхвърля упражняването на джихадистко насилие наред с ислямския етатизъм и екстремистката идеология. Една от инициаторките на организацията - индийско-американската писателка и активистка от сунитско семейство Асра Номани - обобщава целите на организацията: Ние се противопоставяме на много реалната интерпретация на исляма, която подкрепя гнета, социалната несправедливост и политическия ислям... Проблемът е в родното място на исляма - Мека, Саудитска Арабия, където тази интерпретация е тръгнала по света през последните четири десетилетия, създавайки агресивни войнствени групи от Индонезия до Сан Бернардино, Калифорния. Трябва да си върнем вярата. И това трябва да стане чрез принципите на мира, социалната справедливост, човешките права, правата на жените и секуларизирането на управлението.
Мохамед Халаф разглежда именно този кръг от проблеми и дава много примери за подобни инициативи и начинания, които подсказват, че и в самите мюсюлмански общности отдавна се носи вятърът на промяната. Когато говорим за арабския свят, религиозната теория и практика неизбежно се обвързват с политико-социалните реалности - неизкоренима традиция още от времето на Пророка Мухаммад. Авторът на книгата, прокуден от диктаторския режим в Ирак, дошъл у нас като емигрант през 1978 година и останал за постоянно, познава отлично отвътре арабския свят и смята себе си за един от милионите мюсюлмани, надигнали глас срещу злоупотребите с исляма и насилието в името на Аллах. Разгорещеният дебат за нуждата от осъвременяване на ислямския дискурс и оттук за модернизирането на мюсюлманските общества обхваща три главни течения. Първото изхожда от убеждението, че религиозното наследство пречи на развитието по пътя на прогреса и ключ към решаването на кризата е преодоляването на вековните заблуди. Реформата е назряла необходимост по обективни причини най-вече като противодействие срещу екстремизма и тероризма.
Втората група признава основанията за промяна, но в настоятелните искания за обновление вижда скрити намерения и чужди интереси, а именно посяване на вражди сред мюсюлманите и опит за разрушаване на сплотеността им. Такава впрочем днес не съществува и всяко говорене за съвкупна доктрина и общност от единомишленици почива на погрешна презумпция. Третата позиция се заключава в догмата, че ислямът не се нуждае от актуализиране, защото в Божия замисъл е вложена универсална и съвършена способност за самообновление и насочване по пътя на прогреса. Пороците и слабостите, доколкото ги има, произтичат не от религиозната платформа, а от погрешното й тълкуване и прилагане. Според достоверно изказване на Пророка в началото на всеки сто години Аллах ще изпраща на моята общност човек, който ще обновява религията ѝ. Това е учен, който ще прави нов прочит на първоизворите, за да ги приведе в съответствие с актуалните условия. Повечето светила на исляма възприемат обновлението като връщане към неговата чистота от годините на зараждането му.
Утопичният идеал за изгубения рай на златната епоха, която обхваща и управлението на т.нар. праведни халифи (632 - 661), се търси във времето приживе на Пророка, когато е разкривал и разяснявал на сподвижниците си кораничните откровения и е давал личен пример за изпълнението им. Шиитите смятат, че кораничният текст в сегашния му вид е просто мълчащо, мъртво писание, докато Пророкът наред с посветените от своя род е говорещият Коран, т.е. негов автентичен тълкувател. Поради липсата на всепризнат духовен водач и наставник днес претенденти за подобна роля се намират в изобилие.
Тук възниква и скептичният въпрос: дали и доколко е възможно ислямът да се реформира по западен християнски модел, след като опитите да му се придадат рационалност и гъвкавост с оглед на съвременното развитие започват преди близо две столетия, без да се стигне до траен напредък? Колкото и да варират отговорите на този въпрос, давани от нароилите се през вековете теологични доктрини и влиятелни личности, повечето не дръзват да оспорят хегемонията на религията в цялостния живот на мюсюлманите. Според преобладаващото мнение на догматиците тя има основополагаща, дори изключителна роля в мюсюлманските общества за формирането на разбиранията, поведението и психологията на отделния индивид, а също и на социума. Реалността обаче, далеч по-сложна и своенравна, не се подчинява на опростенчески постулати и теологични конструкти."
Из книгата
