Как Ердоган оплете в мрежите си Европа и БалканитеПоследният сблъсък между турския президент Реджеб Ердоган и лидерите на няколко страни членки на ЕС е нещо повече от поредна дипломатическа схватка. И това е така, въпреки че се случва в рамките на общата конюнктура, свързана с предстоящото допитване за промените в турската конституция, от една страна, и бъдещите избори в Европа, от друга. Този сблъсък също така прави актуален въпроса за турските общности на континента, както и намеренията на Ердоган за тяхното използване. По всичко изглежда, че турският лидер е решил, че "континентът на старците" е негово жизнено пространство - нещо като "европейски Туркестан". Сегашният конфликт е вторият етап от стратегията на Анкара, чийто първи етап бе сключването на споразумението за бежанците с Брюксел през март 2016 г. Ердоган се реши на него, след като се убеди, че политиката на изнудване на ЕС не даде нужния резултат. Новият етап предполага мобилизиране на турските общности на континента - стъпка, от която досегашните турски правителства се въздържаха, спазвайки "джентълменско споразумение" с европейските управляващи.
Затова сега във фокуса на вниманието са мрежите на Ердоган, организирани от неговите привърженици на континента, както и ролята му на защитник на турците, независимо в коя държава живеят. След като спечели референдума, който му даде огромни правомощия, Ердоган се опитва да манипулира и европейската партийна система, като в частност използва левицата в редица държави от континента.
Най-важна в това отношение е Германия с нейните 4 млн. турци (без при това да се броят турските кюрди), които са около 5% от населението на страната. От тях около милион и половина имат право на глас, което ги прави четвъртия най-голям избирателен окръг на Турция. От правото си на глас се възползваха над половин милион души в изборите преди две години, като 60% от тях дадоха гласа си за Партията на справедливостта и развитието на Ердоган.
С други думи, в рамките на този германски избирателен окръг турският президент постигна най-високия си резултат. Само в Кьолн Ердоган мобилизира около 40 хиляди свои привърженици, които демонстрираха подкрепата си непосредствено след провалилия се опит за преврат миналия юли. Силните позиции на Ердоган в Германия стигнаха дотам, че през същата 2016 г. бе основана партията Съюз на демократичните германци, оглавена от бизнесмена Ремзи Аруа, който е особено приближен до президента. Партията ще участва в парламентарните избори в Германия през есента. Наред с нея, за най-влиятелната организация под контрола на Ердоган се счита Турско-ислямският съюз по религиозните въпроси, наричан накратко ДИТИБ. През 2004 г. той организира огромна манифестация, на която присъстваха леви германски политици, сред които и Клаудия Рот - лидер на Партията на зелените в периода 2004-2013 г., която понастоящем е заместник-говорител на парламента и е сред поддръжниците на влизането на Турция в ЕС. Освен това една трета от джамиите в Германия, които са 3600, се финансират от ДИТИБ, а ходжите в тях се назначават от Анкара. Неотдавнашните обиски на домовете на имами, извършени от германската полиция, разкриха доказателства, че тези духовни предводители са се занимавали и с шпиониране на членовете на своето паство. Целта е била да се установят параметрите на подкрепата за Ердоган сред германските турци. Във всички случаи, изявленията на Ердоган през последната година създават внушението, че Германия е турски вилает. Така турският президент призова да се тества кръвта на онези германски депутати от турски произход, признали арменския геноцид, за да се установят корените им, т.е. доколко са от турски произход. В друг случай Ердоган призова сънародниците си в Германия да раждат по пет деца, защото бъдещето им принадлежало. Квалифицирайки ги като "моите братя, живеещи в Германия", Ердоган фактически отказва да признае немското им гражданство. Анкара подкрепя и организацията Съюз на демократичните турски европейци, която Ердоган възприема като инструмент на политиките му в Европа. Тази структура, основана в Кьолн през 2004 г., разполага със свои клонове и офиси в различни европейски държави. Нейната дейност обаче е съсредоточена в самата Германия, където има 46 клона. Съюзът функционира като представител на турския президент и на партията му, като редовно организира посещения на дейци на Партията на справедливостта и развитието, както и на членове на управляващото в Анкара правителство. Наред с тази структура съществува и организацията "Милли гьорюш", чиято дейност поражда редица въпросителни. Тя се намира под наблюдението на компетентните органи в самата Германия и често е обвинявана, че насърчава екстремистките възгледи и нетолерантността. В Холандия броят на турците е около 400 000 души, тоест около 2% от населението на страната. Става дума за активна политическа общност, която подкрепя предимно левите партии. Според проучванията холандските турци също поддържат до голяма степен Партията на справедливостта и развитието на Ердоган. На изборите през ноември 2015 г. Ердоган получи 52% от гласовете им, което бе увеличение с 16% на подкрепата за тази партия в сравнение с предишните избори през юни същата година.
Този обрат е успех в усилията на управляващата в Турция партия да мобилизира допълнителна подкрепа, което да позволи оставането на Ердоган на власт. Както е известно, в резултат на неуспелия опит за преврат турската управляваща партия обвини привържениците на Гюлен и организира гонения срещу тях, като ги обвини в съпричастност към него. В самата Холандия това правят структури като "Милли гьорюш", Съюза на демократичните турски европейци, както и Дианет (турската дирекция по религиозни въпроси), която управлява повечето турски джамии в тази страна. Редица холандски парламентаристи са от турски произход. Сред тях са Селчук Йозтюрк и Тунахан Кузу, които напуснаха Партията на труда през 2014 г. и основаха партията ДЕНК, спечелила три места в парламента на последните избори. Въпросните двама депутати основаха и Комитет за подкрепа на Ердоган в град Ротердам непосредствено след 15 юли 2016 г. Точно преди година искането от страна на турската дипломатическа мисия членовете на общността да докладват за всяко изявление, враждебно на Ердоган по "гореща телефонна линия", предизвика протестите на холандския парламент. Те последваха извършеното проучване в страната, което показа, че около 20% от холандските турци смятат Турция за своя родина. Всичко това показва, че много холандски турци не биха възразили да играят ролята на "пета колона" на Ердоган. Нещата не са много по-различни и в Швеция, където броят на турците е около 230 хиляди души. И там повечето от привържениците на Ердоган симпатизират и членуват в леви партии. Сред тях е Мохамед Каблан - член на Партията на зелените. В периода 2014-2016 г. той беше министър на жилищното строителство и благоустройството, преди да бъде принуден да подаде оставка заради обвинения за връзки с ислямистки екстремисти и националисти. Става дума за тесните му взаимоотношения с шефа на организацията на "Сивите вълци" в Швеция Илхан Сантюрк, както и със заместник-шефа на "Шведските турци" Барбрус Лирани - същият, който неотдавна призова арменските "кучета" да бъдат изклани. Бившият министър оприличи терористите, отишли на джихад в Сирия и Ирак, на финландските доброволци във войната с Русия в началото на Втората световна война. През април миналата година шведската национална телевизия излъчи предаване, в което се разкриват връзките на Каблан с Партията на справедливостта и развитието. Същият Каблан основава през 2008 г. организацията "Шведски мюсюлмани за мир и справедливост", чийто шеф в момента е Ясери Хан. На свой ред той също бе принуден да напусне Партията на зелените, след като отказа да подаде ръка на журналистка "по религиозни съображения". Тази организация е особено активна в сферата на образованието, като поддържа тесни връзки с "Ислямска лига в Швеция" - клон на "Мюсюлмански братя". Както знаем, тя се смята за терористична организация в редица страни извън арабския свят. Според неотдавнашно проучване на Шведската гражданска агенция по извънредните ситуации, основните ислямистки структури в кралството са свързани с "Мюсюлмански братя" и целят създаването на паралелно общество. Според проучването левите партии и в частност Партията на зелените играят ролята на легално прикритие на тези мрежи. По такъв начин получават милиони крони от парите на данъкоплатците на Швеция.
Намерението на Ердоган е създаването на наднационално екстремистко течение с националистически и религиозен характер. Вътре в Турция подобна идея се подкрепя от Бахчели, лидера на националистите, които си сътрудничат с расистки структури от типа на "Сивите вълци". Гръбнак на подобно течение е и организацията майка "Мюсюлмански братя", чието минало изобилства от терористични прояви. Същевременно това течение ще обединява усилията и на задграничните клонове на въпросните националистически и расистки формации. За подобно намерение намеква и предупреждението на турското външно министерство, че Европа е изправена пред "религиозна война".
Но европейските столици остават пасивни пред тези заплахи на Анкара, насочени към създаване на задгранични форпостове на властта на Ердоган. Вместо да организират отпор на амбициите на обитателя на "Ак Сарай", те продължават да правят неоправдани отстъпки, които ще имат тежки политически последствия. Подобна политика е в духа на капитулантската логика от 80-те и 90-те години на миналия век, когато европейските власти предоставяха политическо убежище на ислямистки екстремисти, мотивирайки се със стремежа си да ги "укротят" и "превъзпитат". Подобно поведение само ще насърчи Ердоган, който прилича на Осама бин Ладен, когато предупреждава европейците, че в бъдеще няма да се чувстват сигурни извън пределите на своята страна. Турското политическо влияние не се ограничава само до страните от Западна Европа, в които има големи турски общности. Анкара активизира дейностите си и в ислямския свят, както и в рамките на бившата Османска империя, в частност сред турските малцинства на Балканите. Турция финансира създаването на политически партии и организации, свързани с държавата майка, нейните политики и приоритети в региона. Това наблюдаваме в България, Босна и Херцеговина, Албания, Македония и Черна гора. Турските общности в тези страни служат като пета колона и лост на геополитическите и икономическите замисли на Ердоган и за разширяване на турското влияние в тази важна в стратегическо отношение част на Европа. Официални турски институции от типа на религиознната дирекция Дианет финансират молитвени домове, джамии и ислямски центрове в цяла Европа и на Балканите. Пак тя командирова ходжи и религиозни проповедници зад граница, които проповядват в джамии и религиозни медресета. Друг инструмент за влияние са турските компании в тези държави, които също финансират религиозни и културни институции и мероприятия. Подобна дейност представлява намеса във вътрешните работи на европейските страни, поради което би следвало да бъдат въведени по-строги законови ограничения за подобен род спонсорство, представляващо пряка заплаха за националната сигурност.
"168 часа", ноември 2017 г.
Лондонистан: шериатска държава в сърцето на ВеликобританияБританката Сали Джоунс е известна китаристка и участва в една от прочутите групи в кралството. През 2013 г. се присъединява към "Ислямска държава" в Сирия, след като се запознава с британския хакер от пакистански произход Джунейд Хюсейн. Той успява да я вербува като първата терористка камикадзе.
Сали, която е на 47 години и има две деца, е известна с многото си псевдоними - Госпожа терор, Ножа и Бялата вдовица. В социалните мрежи я знаят и с името Ум Хюсейн.
Тя беше убита през 2017 г. по време на въздушна бомбардировка. После тази новина се оказа фалшива и тя се появи и поиска да се прибере в родината си. Преди това Ум Хюсейн написа в Туитър: "Знам какво върша. Раят има своята цена, така че се надявам извършеното от мен да е цената на Рая".
В книгата си "Лондонистан: как Великобритания създава вътрешната държава на терора", излязла още през 2006 г., авторката Мелани Филипс пише за появата и развитието на екстремистки ислямистки групи в Обединеното кралство, както и за толерирането от страна на британските власти на дейността на избягали от арабски и други ислямски държави. Тя засяга и въпроса със засилващите се страхове на британците от ръста на крайнодесните ислямистки течения и разширяването на влиянието им сред мюсюлманските общности, насочено срещу устоите и ценностите на британското общество.
Според Филипс екстремистките идеи водят до сблъсъци, които не са свързани с религиозността и произхода на гражданите. Според нея Лондон се превръща в сборище на терористичните ислямистки течения, чиито привърженици са дошли от Близкия изток. Директорът на Международния център за борба с радикализацията и политическото насилие Питър Нюман казва, че в страната винаги е имало спор между Скотланд ярд, който настоява да бъдат арестувани най-видните дейци на тези течения, и тайните служби, които предпочитат тези групи (и в частност новите имигранти) да бъдат оставени да действат, за да могат да бъдат наблюдавани и проследявани.
Опасна еквилибристикаНюман оприличава тези противоречия на опит за еквилибристика, който обаче може да свърши с грешка. Така например властите разрешиха на Неджим Чаудери да продължи агитацията си, вербувайки все повече адепти на фанатизма, макар че впоследствие предотвратиха превръщането им в терористи.
Според проучване на Института за глобална промяна "Тони Блеър", озаглавено "В името на халифа и отечеството: как британските джихадисти се присъединиха към наднационалните терористични движения", повечето британски джихадисти са произлезли от общности, които твърдят, че не са екстремистки. Според проучването шестима са лидерите на джихадисткото движение във Великобритания, които са се възползвали от толерантността на властите. В доклада се твърди, че за разлика от джихадистите в страни като Франция или Белгия, 31% от британските фанатици ислямисти са лежали в затвора за криминални престъпления от типа на търговия с наркотици и кражби. Поради това се налага изводът, че типичният британски джихадист няма идейни подбуди, нито е бил мотивиран от маргинализацията си или от икономически причини.
Джихадисткият елит на Острова е съставен от 113 мъже и 18 жени. Той включва интелектуалци, активисти, богати и бедни, радикализирани студенти, дилъри на наркотици и др. Две трети от тях имат тесни връзки с шестима души: Абу Хамза ал-Мъсри, Абдалла ал-Фейсал, Абу Катада ал-Фаластини, Омар Бакри Мохамед, Неджим Чаудери и Хани ал-Сибаи.
Ислямистки микс с множество националностиСред изследователите на тероризма във Великобритания се налага мнението, че "съществуват определени групи и социални слоеве, по-уязвими за екстремизма; това са онези среди, които предпочитат по-простите и ясни отговори и отхвърлят и избягват по-сложните обяснения; те виждат света в черно-бели цветове, докато сивият цвят остава извън тяхното полезрение".
Ислямистките течения на Острова включва цяла гама от националности - араби, азиатци, африканци, имигранти от бившите републики на Съветския съюз, от Китай и другаде. Колко голяма е общността, в която работят те? Според британския аналитичен център "Чатъм хаус" в страната има 1900 джамии, като 9% от тях са под контрола на салафити. Освен това има и 280 центъра, както и стотици други ислямски общности, които предоставят посреднически услуги при сключване бракове, по граждански въпроси, погребални услуги, както и консултиране по религиозни и правни въпроси в рамките на ислямското право (шериат).
Според официален доклад, публикуван през 2017 г., общият брой на мюсюлманите във Великобритания достига до 2.7 млн. души, които са 4.8% от населението на страната. Мюсюлманите на Острова живеят в големи общности в Лондон, Манчестър, Бирмингам и Брадфорд. Освен в тези големи градове те имат присъствие и в други градчета из цялата страна.
В идейно отношение мюсюлманите не са сплотени около обща платформа. Както сочи изследване на Института за глобална промяна "Тони Блеър", кралството е изправено пред голям проблем, свързан с разпространението на насилнически идеологии и с разширяване на влиянието на екстремизма. Това налага необходимостта да се противодейства на тези идеи по ясен и категоричен начин в рамките на образователната система и официалните институции. Последните следва да обърнат специално внимание на дейността на онези центрове и общности, които разпространяват екстремистки идеи.
В публикувани цитати от доклад на вътрешното министерство се описват инструментите и средствата, които се използват от организациите на крайния политически ислям за въздействие върху обикновените мюсюлмани в страната. Те са подтиквани към подпомагане на религиозните програми и проекти, както и към дарения за джамиите под контрола на фанатични имами, които разпространяват идеите на екстремизма, насилието и религиозната нетърпимост. В същия доклад се говори, че течението на политическия ислям притежава огромен потенциал за индоктриниране на хора и привличането им, така че да реализира целите си.
Саудитски програми и катарски финансиЗа степента на влиянието на салафитския тип политически ислям може да се съди по настъпилите промени в идейната ориентация сред мюсюлманските общности, както и по засилването на ислямисткия радикализъм. Тези процеси се дължат на активизирането на различните ислямистки центрове и джамии, които са в основата на разпространяването на салафитския джихадизъм от страна на радикализирани проповедници. Това става и с разпространяване на религиозни книги с екстремистки характер, които се издават в Саудитска Арабия и се разпращат безплатно до джамии, религиозни медресета и ислямски културни центрове. Става дума за учебни пособия, които се използват в саудитската образователна система и безпрепятствено се разпространяват във Великобритания със знанието на властите в страната. И това е рутинна практика от години. В тях се призовава към "свещена война" (т. нар. джихад), оправдава се насилието над жените и срещу онези мюсюлмани, които са се отрекли от исляма, заклеймяват се другите религии.
В своя статия в "Ню Йорк таймс" писателят Том Уилсън обвинява Саудитска Арабия и Катар, че подкрепят радикалния салафитски ислям. Според него "разпространяването на екстремистки текстове е друг начин за пропагандиране на уахабитската философия сред мюсюлманските общности във Великобритания. Рияд разпраща най-долнопробните съчинения на саудитския фанатизъм до британските джамии, като използва представителствата и агенциите на Саудитска Арабия. Сходни са и целите на Катар, който праща милиони финансова помощ за радикализираните групи във Великобритания".
Според доклада на фондацията "Хенри Джаксън", базирана в Лондон, от 60-те години насам Саудитска Арабия следва политика на световна експанзия на екстремисткото тълкувание на исляма. За последните тридесет години Рияд е похарчил за тази пропаганда 67 млрд. долара. Според фондацията само през 2007 г. Саудитска Арабия е финансирала с 2 млрд. долара задграничната пропаганда на своето религиозно учение, основаващо се на въпросния екстремистки прочит на Корана, а през 2015 г. тази сума е била двойно по-голяма.
Британски ислямистки лидери са преминали и през уахабитско обучение в Саудитска Арабия, наред с влиянието на Рияд, постигнато благодарение на книгите, които се разпространяват в самата Великобритания. Анализ на BBC от 2010 г. породи скандал и протести, свързани с факта, че около 5000 деца във Великобритания учат по официалните учебници, по които се преподава в Саудитска Арабия. В тях пише, че на крадците трябва да бъдат отсичани ръцете. Показателно е, че същите тези учебници са били използвани в някои градове под контрола на "Ислямска държава" в Сирия и Ирак. В доклада се изтъква, че голямата финансова подкрепа за салафитските общности се е използвала за разгромяването на умерените мюсюлмани във Великобритания и в арабските страни.
В разпространените от "Уикилийкс" през 2011 г. дипломатически съобщения се твърди, че дори индийската гуджаратска общност в Лестър е попаднала под влиянието на уахабизма и нейните членове са заели най-консервативни позиции от всички мюсюлмани в цяла Европа.
"
Дневник", май 2019 г.
Икономика на тероризма: синтезът между тероризъм и организирана престъпност причинява няколко трилиона долара загуби за човечествотоРазрушаването на кулите в Манхатън на 11 септември 2001 г. и последвалата го вълна от терористични нападения от САЩ до Европа и по целия свят предизвикаха появата на нов термин - "икономика на тероризма". Става дума не само за финансирането на международния тероризъм чрез пране на пари, търговия със забранени стоки, трафик на хора, но и за нарастващите разходи за сигурност и за противодействие на терористичните организации и свързаните с тях организирани престъпни групировки от страна на голям брой държави. Според Глобалния индекс на тероризма, който изчислява брутните световни загуби и разходи за противодействието на този феномен, през 2014 г. те са възлизали на около 52.9 млрд. долара. Според доклад на Института по проблемите на икономиката и мира (Institute for Economy and Peace) "цената" на тероризма за 2015 г. се е увеличила до 90 млрд. долара, което представлява 23% от брутния национален продукт (БНП) на страните от Близкия изток и Северна Африка - т.е. регионът, който е най-засегнат от терористичните действия. Според директорката на Partnership със седалище в Ню Йорк Катрин Уайлд, само атентатите от 11 септември в Ню Йорк са стрували между 85 и 100 млрд. долара, което е една трета от БНП на този град гигант.
Според експертите терористичните атаки от 11 септември са предизвикали поражения на световната търговия и икономика. Достатъчно е да изчислим разходите по налагане на новите правила за сигурност по международните летища, пристанища и жп гари, както и за охраната на различните сгради, институции, международни и регионални организации, както и на клоновете на транснационалните компании по света. Всичко това се изчислява на около 1500 млрд. долара, като това число ще се умножи по няколко пъти при по-нататъшното разширяване на територията на терористичните действия. Пентагонът вече обяви увеличаване на бюджета си за борба срещу ДАИШ в Сирия и Ирак. Според неговия шеф Аштън Картър бюджетът на Пентагона за тази година ще се увеличи с 35% за финансиране на борбата срещу тази терористична организация. Както писа в. "Ню Йорк таймс", това ще означава 59 млрд. долара увеличение в сравнение с предходната година, което ще формира бюджет в размер на 524 млрд. долара.
Цената на тероризма и геополитикатаПо преценка на международните застрахователни компании размерът на рисковете за сигурността, които съставят основния показател за сегашното развитие на международната ситуация, ще нарасне на един трилион долара. Според бившия министър на финансите на САЩ Робърт Рубин цената на тероризма, респективно геополитическите заплахи, е сред приоритетите при определянето на стратегическите цели, които си поставя Америка. Агенциите по оценка на рисковете в САЩ отчитат трудностите при извършването на специални операции на военноморския флот срещу терористичните организации и морските пирати, което на свой ред налага изразходването на допълнителни средства за постигане на набелязаните цели. Същото съображение е отразено и в доклад на ОИСР, в който се изтъкват различията в подходите в борбата срещу тероризма на европейско и световно ниво.
От друга страна, финансирането на тероризма се извършва чрез използването на редица мрежи, обхващащи световната икономика, което прави изключително трудно проследяването на паричните потоци. В своята книга "Икономика на тероризма" италианският икономически експерт Лорета Наполеони заявява, че "този вид икономика нанася ущърб на световната икономика чрез хитри финансово-търговски сделки, сключвани с търговци и финансисти, които са посредниците в изпирането на парите за терористичните групировки и последващото им интегриране в легалната международна финансова система". Според нея през 2013 г. терористичните финанси са представлявали около 10% от световната търговия, или около 18 млрд. долара. От друга страна, в доклад за нуждите на австралийското правителство се твърди, че тероризмът причинява световни загуби в размер около 180 млрд. долара годишно. Докладът, изготвен от американския РАНД, посочва, че терористичните атаки водят до големи сътресения на световните финансови и търговски пазари.
Засилването на заплахите за сигурността във всички страни членки на Европейския съюз кара правителствата им постоянно да увеличават дела на разходите за сигурност в държавните бюджети от 11 септември 2001 г. насам. С годините този дял се е увеличил от 18% на 24% и понастоящем до 30%, като очакванията са това нарастване да продължи в съответствие със заплахите от тероризъм за националната сигурност на тези държави. Според един белгийски доклад държавата е понесла загуби в размер на около 1 млрд. долара в резултат на атентатите в Брюксел от март 2015 г. В него се твърди, че през първото тримесечие на миналата 2016 г. те са достигнали до 1% от БНП. Според министъра на икономиката на Белгия Крис Питерс частните компании в сферата на сигурността и охраната отчитат нарастване на дейността си след терористичните атаки в Брюксел. Същевременно правителството в Брюксел бе принудено да задели около 740 млн. евро за борба с тероризма и за гарантиране на заплатите на стотиците новонаети служители в сектора за сигурност, както и за засилена охрана на транспортните възли, летищата, централите на НАТО и на Европейския съюз, както и на различните европейски агенции в столицата. На свой ред Франция също задели в бюджета си допълнителни милиони за сигурността, която струва около един милиард. евро. Германия също е увеличила разходите си за отбрана и сигурност, които сега са 130 млрд. долара. Растат бюджетите и на останалите страни членки. Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията през последните години разходите за сигурност на Великобритания, Франция, Германия, Испания и Италия са се увеличили с 500 млрд. евро. Те включват закупуване на техническо оборудване, увеличаване на антитерористичните звена и на структурите за електронна война срещу тероризма, засилена охрана на летищата, инфраструктурата и атомните електроцентрали, както и наемане и обучение на експерти по разбиване на терористични мрежи и организирани престъпни групи. При това въпросното число не включва разходите по операциите на силите за сигурност извън границите на ЕС, тоест в зоните на горещи конфликти. Европейската комисия разработи и план за действие срещу финансирането на тероризма в света. Според президента Франсоа Оланд занапред координацията в сферата на сигурността придобива първостепенно значение. Според германския икономист Телман Брук разходите в световен мащаб за борбата срещу тероризма е трудно да бъдат изчислени с точност, но все пак може да се каже, че ако не бяха те, светът щеше да е по-богат с около 10-20%.
Застрахователните компании и тероризмътСъс засилването на заплахата от тероризъм и появата на множество джихадистки насилнически групировки в много части на света, които използват глобализацията и социалните мрежи, световните застрахователни компании прибягнаха до нови програми и услуги, свързани с терористични рискове на пазара на застраховането и презастраховането. Известен швейцарски финансист твърди в издавания в София седмичник "Капитал", че размерът на застраховките срещу рискове от терористични нападения с употребата на химическо, биологично и бактериологично оръжие достига до 200 млрд. долара. Той смята, че тази сума ще се увеличи на 300 милиарда с нарастването на рисковете от терористични актове с използването на подобни вещества от терористичните групировки, плюс рутинните поражения от дейността им.
Самите арабски страни не са имунизирани срещу подобни заплахи и на свой ред изразходват огромни суми, свързани с преки и непреки щети от тероризма. Става дума преди всичко за Ирак и страните от Залива, които, след като се оказаха в прицела на екстремистки групировки, увеличиха разходите си за вътрешна сигурност десетки пъти. Освен това избухването на въоръжени конфликти в Ирак, Сирия, Йемен, Судан, Либия и други държави води след себе си огромни разходи във финансово-икономическия сектор и в областта на сигурността. Според доклад на Института по проблемите на икономиката и мира, светът и в частност страните от Близкия изток са похарчили 13.6 трилиона долара заради тези войни и съпътстващите ги терористични действия. По-голямата част от тях са изразходвани именно за гарантиране на сигурността, за превъоръжаване и финансиране на военни действия. Сирия е на първо място като най-големия губещ в икономическо отношение. Експертите на института смятат, че за възстановяването на инфраструктурата й, разрушена от режима и шиитските милиции, финансирани от Иран, ще са необходими 300 млрд. долара. Ирак заема второ място в тази класация. Багдад харчи половината от приходите си от износ на петрол за войната, която води срещу "Ислямска държава". Според доклада иракската война струва досега 84 млрд. долара - сума, която постоянно се увеличава. Като цяло, през 2016 г. страните от Близкия изток и Северна Африка са изразходвали 3.1 млрд. долара за информационно-технологична сигурност, което е с 8% повече от предходната година. Според експерта Сандиб Уисликар от индийската организация "Стратеджик форсайт", Близкият изток е с най-големите военни разходи в света, като средният дял за отбрана и сигурност съставя 6% от бюджета на страните от региона. Според Световната организация за проучвания и научни изследвания през изминалата година общите разходи в света за защита на информацията са достигнали космическата сума от 3.49 трилиона долара.
Финансовите схеми на тероризмаСпоред докладите на Държавния департамент, министерството на финансите и на американското разузнаване ДАИШ разполага с разклонена мрежа за финансови постъпления. Приходите идват от продажбата на петрол, от данъците, които налага в контролираните от нея територии, както и от ограбването на банки и други криминални деяния. Приходите достигат до един милиард долара. Според Дейвид Коен, зам.-директорът на ЦРУ, отговарящ за противодействието на финансирането на тероризма и изпирането на пари, ДАИШ е най-добре финансираната и богата терористична организация в света. По изчисления на министерството на финансите на САЩ през 2014 г. ДАИШ е получила дарения в размер на 40 млн. долара освен приходите от контрабанда с антики, продажба на артефакти, търговия с бели робини, рекет и откупи за заложници. Същевременно според същия доклад годишните приходи се увеличават и от таксите за предоставяните от ДАИШ услуги - електричество и вода - в контролираните от нея райони, както и от търговски сделки и данъци, които се налагат на малцинствените групи. Както изтъква Коен в своя лекция пред вашингтонския офис на фондация "Карнеги", ДАИШ е натрупала безпрецедентно богатство, използвайки разнообразни източници, свързани с терористични и криминални деяния в контролираните от нея територии. Всичко това създава затруднения за американското министерство на финансите в антитерористичната му дейност, свързана с натиск върху банките за предотвратяване на съмнителни сделки. Списание "Нюзуик" цитира източници от американското министерство на вътрешната сигурност, според които ДАИШ използва съвременни технически средства в електронното банкиране, като избягва използването на биткойни. Трафикът на антики носи до 100 млн. долара годишно на терористите. Според директора на Центъра за борба с тероризма към Вашингтонския институт за близкоизточни изследвания Матю Левит, около 20 сирийски финансови институции работят с ДАИШ. Режимът на Асад ги насърчава да правят бизнес с терористите. Според "Блумбърг" бомбардировките на американската авиация на петролните кладенци, контролирани от ДАИШ, са стрували 2.44 млрд. долара на терористите за първите девет месеца от началото им. Според сайта Tracking Terrorism и Центъра за борба срещу тероризма, "Боко Харам" използва сходни схеми за набиране на средства, включващи трафик на дрога, взимане на заложници, ограбване на банки и др. Както съобщава в. "Таймс", европейските държави са заплатили около 120 млн. долара за освобождаването на заложници на "Ал Кайда" за периода от 2004 до 2012 г. Вестникът цитира бившата посланичка на САЩ в Мали Вики Хеделстон, според която това е главният източник на финансиране на организацията в Магреба.
"Хизбулла": алианси с международната организирана престъпностЛиванската групировка разполага с незаконна мрежа за финансиране на своите дейности, обхващаща Европа, Латинска Америка и Африка. В това отношение "Хизбулла" е установила тясно сътрудничество с транснационалната организирана престъпност. През 2014 г. бразилски вестник разкрива връзката между тази организация и криминалната групировка "Примеро Куманду Капитал", датираща още от 2006 г. Според резултатите от разследване, проведено от властите на Еквадор, бандата, ръководена от Ради Зуейтар, предоставя на "Хизбулла" до 70% от приходите си от търговия с наркотици. Американските власти включиха в списъка на терористите лицето Субхи Файад - агент на "Хизбулла" в триъгълника между Аржентина, Бразилия и Парагвай, който е свързан с търговията на наркотици. Според "Ройтерс" 30 хиляди ливански граждани, живеещи в Сенегал, контролират до 70% от промишлеността в страната и финансират "Хизбулла". По думите на Матю Левит от основаването си тази организация се крепи на два основни стълба - първият е ливанската диаспора, а вторият - мрежата от компании и организации, които съставят гръбнака на транснационалната организирана престъпност. Голям брой компании в редица държави гарантират милиони долари постъпления в касите на "Хизбулла". С тяхна помощ се прикриват и кухите фирми, намиращи се под влияние на "Хизбулла", с чието посредничество се извършват оръжейни сделки, правят се фалшиви документи и други услуги за организацията. Според Института за изследвания на Близкия изток постъпленията на "Хизбулла" от незаконни сделки и пране на пари достигат до 1.6 млрд. долара. Вашингтон обвинява организацията за широкомащабни операции по изпиране на пари. Министерството на финансите на САЩ е замразило 150 млн. долара в Ливанско-канадската банка вследствие на повдигнато обвинение за пране на пари от "Хизбулла".
Въпреки мониторинга на САЩ, европейските им съюзници, ООН и други страни в света върху финансирането на терора, все още терористичните организации и структурите на организираната престъпност реализират огромни печалби всяка година. Според някои оценки техният размер се равнява на БНП на Франция. Международната общност успява да замрази едва 300-400 млн. долара от тези приходи. От друга страна, самите усилия по борба с т.нар. "икономика на тероризма" струва 30 млрд. долара.
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
