"На 28 години съм. Второто съвършено число. Всяка сутрин изяждам по един банан и изпивам чаша кафе като моя дядо. Не съм умен, макар че съм чел кореспонденцията на Найпол с неговия баща, гледал съм Надя на Андре Бретон, изучавал съм съвместните произведения на Дельоз и Гатари, трудовете на анонимни миниатюристи, карал съм велосипед и съм пил греяно вино. Но всичко се промени. В един часа изядох две лъжици прах за пране и зачаках Дарзукмакхус да играем шах. Дарзукмакхус е плешива кукла с изпъкнали очи, която се събужда само когато поглъщам прахта, а после, когато лежа в леглото си мисля за следващото пътуване в тъгата, което ме очаква в сенките. Облякъл съм износеното вълнено кожено палто на дядо, стоя пред огледалото и с дясната си ръка, като Албрехт Дюрер, се опитвам нежно да събера реверите на палтото. В огледалото си застанал ти, напълно гол с дълго, много дълго и мизерно кожено палто, наметнато над раменете ти. Той е толкова слаб, че изглежда сякаш кожата му е била варена няколко часа в котел. Костите му са като криви медни жици; невъоръжен скелет, завърнал се у дома от бойното поле преди векове; представя си чертите на лицето, очите, носа, устата, челото, тъканите, сухожилията, дробовете, черния дроб. Те са разделени сенки - ледени висулки - с рошава коса заострена по краищата. Опашката на Птицата се люшка от едната на другата страна и се отърква о краката му; мърка, вероятно е гладна. Животът винаги ти е изглеждал по-интересен след смъртта, отколкото до нея, защото животът освобождава от присъствие, а присъствието само по себе си е безинтересно, ако ти не го създаваш или не го сриваш със земята. Вероятно някъде е написано или казано от някого. Написаното и изреченото на глас трябва да бъде повторено. Повторението никога не се повтаря. Никога няма да се повторя, нито веднъж. Едно, две, три, и ето, почуква се на прозореца. Ти се обръщаш. Това е бананчето. Чака. Ти прегръщаш Птицата, целуваш я по муцунката, вадиш от джоба на коженото си яке една гумена мишка с отхапано ухо и я хвърляш пред нея. С полудели очи, котката скача върху мишката и започва да си играе с нея. Той се навежда и милва гърба на котката. Довиждане, Птицо. Довиждане, ти си отиваш, ти си отиваш, отиваш да кажеш сбогом на твоя приятел, защото заминаваш, ти заминаваш, виждаш ли? Отваряш прозореца и поглеждаш надолу. Няма деца, весели деца с пухкави ръце. С пръстите на дясната си ръка ти нежно държиш реверите на коженото палто на Дюрер.
Улицата е същият параден плац; дори когато се разхождаш през нощта трябва да вадиш ръце от джобовете си, да изпънеш тяло и да вървиш енергично, сякаш началството може да е наблизо, а и без това, ръцете в джобовете на панталоните някак не ти подхождат отстрани; джобовете ти са много дълбоки и ръцете на практика са потънали до лактите в тях. С палеца и показалеца, чувстваш слънчогледовото семе, което си купил от малкия пират и си го оставил в джоба си. И, ето, изглежда сякаш си на пазара, защото тялото ти и съзнанието започват приятно да потискат струпаните щайги с различни размери отляво и отдясно, чиниите, тенджерите: ярките, люшкащи се вълни от цветове. Всяка щайга има собствен уникален вид на дълбочина, ширина, безформеност. Изпочупените нокти в почернелите летви на щайгите, които през годините са станали още по-дълбоко вградени в сърцевината на дървото, отпечатали подобни на бумеранг ръждиви петна. Хартиите, разположени като чаршафи под плодовете, са млечно розови, тук и там с меки нюанси от соковете, които са изтекли от вишните, ягодите, малините; смачкани вестници с избледнели букви; очите ти обичат да разглеждат текстовете на тези оцветени в кремаво вестници, положени под плодовете, понякога сканиращи черно-бяла снимка и открояващи всеки тип текст. Опитваш се да прочетеш някои мимолетни новини, интересна хроника за убийство, обява: „Продава се персийско коте за 50 ________, с възможност за размяна срещу немско пиано.“ Прекрасна размяна, но защо тъкмо за пиано? Кой още свири на пиано в наши дни? Има опасност да се появят на този свят малки деца с папийонки; никой вече не се ражда с папийонка и не плува в мазут, носейки папийонка. Прочиташ отново обявата: Продава се персийско коте за 50 _________, останалите цифри и букви не могат да се прочетат без усилие. Капките вода блещукащи по корите на ябълките са превърнали буквите и цифрите в плътни, мастилени петна. Всеки ден идваш на пазара, за да купуваш плодове и винаги купуваш не на кило, а на брой; два портокала, три праскови, една мандарина, определено два банана, един за хапване на улицата, а другият с кафето сутрин."
Из книгата
Рейтинг: 9.33 / 3 гласа
