Книгата "Гришата. Летецът, командирът, приятелят" на Веселин Стоянов е посветена на Григор Дамянов Георгиев - военен пилот първи клас командир на 44-ти вертолетен авиополк (1979 - 1982), командир на 13-и авиополк бойни вертолети (1982 - 1983). ... |
|
|
Книгата на Веселин Стоянов е посветена на пилотът Андрей Тимев. Тя съдържа снимки и интересни факти от живота на летеца. "Убеден съм, че заглавието на тази документална книга, посветена с професионално уважение и приятелска обич на Андрей Тимев - един от най-добрите пилоти на Българската гражданска авиация между 50-те и 80-те години на миналия век трябваше да бъде "ХАХО". Мой добър приятел, същи един от най-добрите граждански пилоти на времето, след като изреди цяла поредица от суперлативи за колегата си Тимев, с доброжелателна усмивка заключи: "А, бе, Андрей на никого не цепеше басма, с една дума - ... |
|
|
Книгата е посветена на Владимир Владов, пилот и командир на Транспортния отряд на Българската гражданска авиация. На 18 януари 1971 година край летище Цюрих катастрофира самолет Ил-18 LZ BED с командир Владимир Владов. Причините за случилото се и до днес не са докрай изяснени. Този инцидент слага край на професионалния път на Владимир Владов. Книгата разказва за живота на този изключителен професионалист и човек. ... |
|
|
Прилепът, който символизира руското Военно разузнаване, е простирал криле над много страни. А ние, българите, не само дълго сме живели и живеем в неговата сянка, но не сме и подозирали, че това е една постоянна зависимост. Учудвали сме се на много действия и решения на български управници, но не сме допускали, че част от тях са били вземани под диктовка или натиск от ГРУ. Именно затова сюжетите в "Сянката на прилепа" са шокиращи. Тази книга ще ви отведе в света на големите тайни и задкулисните игри на специалните служби на Кремъл. Ще узнаете колко пъти и по чие нареждане развитието на България през годините е ... |
|
|
"Когато варварският азиатец потопи българската държава в кръвта на народа ѝ и го превърна в безправен роб, без право на човешки живот, на имот, на чест, когато народът ни се мяташе насам-натам в 105 въстания, правейки неуспешни опити да се освободи, родината ни позна много знайни и незнайни герои, но един от тях изгоря с такава мощ и блясък, че както тогава, така и днес никое свободолюбиво сърце не може да го забрави! Ние честваме Христо Ботйов по най-различни начини и с времето символът се превръща в ритуал, ритуал на светец, който запазва форма, но почва да бледнее със съдържанието си, дотолкова, че днес ... |
|
|
Авторът на тази книга, никому неизвестен досега, е роден и възпитан в патриархално българско семейство, закърмен с идеалите на възрожденското време. Баюа му поп Никола Петканов е бил учител, а после свещеник в родното си село Каваклия, близо до Лозенград, днешна Турция. Димитър върви по неговите стъпки - завършва прогимназия в Лозенград, а след това Цариградската семинария през 1905 г. Така подготвен, той поема "пътя на жертвената служба на род и родина", както сам се изразява. В продължение на 18 години работи като учител. Прокудени завинаги от любимия роден край през бурната 1913 година, Димитър с жена си и ... |
|
|
"Седем пиеси към един реквием" от Веселин Стоянов е книга за Васил Генов, малко известен у нас музикант, който за краткия си живот получи призвание в чужбина. Книгата разказва за неговия живот и разкрива одухотворената артистичност, бляскавата виртуозност и огромния репертоар - всичко което го поставя сред най-големите пианисти."Васил беше една много силна личност. Момче със собствени идеи. Аз дори мислех, че трябва малко да бъде контролиран. Беше като чистокръвен жребец, темпераментът му стигаше до крайности. Извървя интересният си път очарован от това, което прави. Васил Генов притежаваше необикновен ... |
|
|
Любовта е първата рисунка с въглен, която Бог прави по девствената още наша памет. Тази рисунка остава завинаги. Тя е и последното наше видение, което дирим да разчетем в йероглифите от мокри клони на ноември, преди да ни затрупа снегът на зимата. Любовта - този гъвкав и безжалостен тореадор, който омайва кипналата, черна и влюбена като митичен бик наша душа. Трептящият плащ на нашите копнежи е всъщност халюцинацията, която ни води към раздялата, защото Любовта все пак един ден напуска и самите нас. Дърветата - огромни рижи ангели са спрели завинаги между хората и от клоните, крехки костици на крилете им, се откъсват ... |
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
