Длъжностното присвояване според българското наказателно право

Второ преработено и допълнено издание. Монографичният труд представлява цялостно изследване на правната уредба на длъжностното присвояване според българското наказателно право. Разгледани са българските законодателни решения относно престъплението от 1896 г. до настоящия момент, както и нормативната уредба на сходни присвоявания съобразно наказателните кодекси на други държави. Изследвани са елементите на общия и специалните състави на длъжностно присвояване, както и условията за прилагане на чл. 205 НК. Особено внимание е отделено на ценностите като предмет на длъжностно присвояване, на вариантите на отношение длъжностно лице предмет на престъплението, на изпълнителното деяние, на възможността за опит по чл. 201 НК и за присвояване при посредствено извършителство. Поставени са важни проблеми относно начина на Възлагане на службата или работата на длъжностното лице, присвояването на излишъци, присвояването след освобождаване на субекта от заеманата служба или от извършваната работа, относно изискванията към присвоителния и неприсвоителния актове при съставното длъжностно присвояване и други. Анализирани са множество съдебни актове. Изведени и аргументирани са предложения de lege ferenda.

Дарина Косева е доктор по наказателно право, прокурор, автор на монографиите Длъжностното присвояване според българското наказателно право, Безстопанственост и Престъпления по служба, на статии и научни доклади, разглеждащи длъжностното присвояване, безстопанственост, престъпления по служба и подкуп.

"В българското наказателно право за първи път длъжностното присвояване е уредено като престъпление по служба с чл. 421 и чл. 422 от Наказателен закон, обн. ДВ, бр. 40/21.02.1896 г. Изпълнителното деяние на длъжностното присвояване е изразено в правната норма на чл. 421 НЗ от 1896 г., регламентираща основния състав на престъплението, чрез глагола присвои. Непроменено остава изпълнителното деяние на длъжностното присвояване съобразно правната му уредба в Наказателния закон от 1951 г. (Известия, бр. 13/13.02.1951 г.), Наказателния кодекс от 1956 г. (Известия, бр. 12/10.02.1956 г.) и действащия Наказателен кодекс от 1968 г. (ДВ, бр. 26/02.04.1968 г.). В последния нормативен акт терминът присвои предоставя заглавието на Раздел III Присвоявания от Глава V Престъпления против собствеността, в който раздел са поместени правните норми, посветени на длъжностното присвояване.

С НК от 1956 г. предметът на длъжностното присвояване е обогатен с други ценности. Изразът други ценности е възпроизведен в действащата разпоредба на чл. 201 НК без предоставяне на указания относно съдържанието, вложено в понятието.

Сравнението между разпоредбите на чл. 421 НЗ от 1896 г. и чл. 201 от действащия НК обосновава извод, че различията между двете правни норми, регламентиращи основен състав на длъжностно присвояване, се свеждат до уредбата на длъжностното присвояване по действащия НК като престъпление против собствеността, употребата на длъжностно лице (вместо чиновник) и включването на други ценности в диспозицията на правната норма на чл. 201 НК. Резултатът от сравнението провокира размисъл доколко действащата правна уредба на длъжностното присвояване, чийто общ състав е запазил основните си елементи непроменени, така както са формулирани през 1896 г., служи за ефективна борба със съвременната престъпност.

Внедряването на компютърните технологии във всички сфери, разширяването на приложното поле на безкасовото разплащане и на разплащането чрез интернет, търгуването с налични и безналични ценни книги, електронното банкиране, използването на цифрова и виртуална валута и натоварването на длъжностни лица с посочените специфични дейности поставят пред съвременния правоприложител нелеката задача да търси отговор на множество въпроси. Кои са другите ценности по чл. 201 НК? Допустимо ли е обекти, които не са вещи, да бъдат връчени на субект в длъжностно качество или да му бъдат поверени да ги пази или управлява като длъжностно лице? Как се връчва или поверява чужда ценност на длъжностно лице? Какво и как може да бъде присвоено?

Задачата се усложнява още повече предвид обстоятелството, че длъжностното присвояване е уредено като престъпление против собствеността, но представлява и тежка противодлъжностна проява, предполагаща деец с особен статут. Дефинитивната норма на чл. 93, т. 1 НК, определяща категориите длъжностни лица, е допълнена със ЗИДНК (ДВ, бр. 10/05.02.1993 г.), като законодателят допусна длъжностно качество да бъде придобито при осъществяване на ръководна работа или на работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество при друго юридическо лице или при едноличен търговец. Ревизията на чл. 93, т. 1, б. б НК разширява сферата, в която длъжностното присвояване може да бъде извършено, като включва наред с публичния сектор и частната стопанска сфера.

Целта, която настоящото изследване си поставя, е проучване и анализ на системата от състави на длъжностното присвояване, открояване на несъвършенствата в нормативната уредба на престъплението, изработване на препоръки към правоохранителните органи за правилно прилагане на закона и на предложения към законодателя за усъвършенстване на правната уредба.

Изследването е съобразено с действащото законодателство към 24.07.2019 г."
Из книгата