"Антон Кабрански е от авторите, които знаят силата и значението на думите. Новата му книга "Длетото на думите" завладява със свежестта на поетическата си образност, с ефирния и нежен лирически рисунък и със способността на автора да отразява тревожния дух на времето, в което живеем."
Иван Гранитски
"Не е време за поезия...
А Кабрански пише... Още по-чувствено, по-страстно и по-тъжно за любовта, която сме имали или сме нямали. Кой знае. А дали е любов за един любовен, двучасов, откраднат следобед? Или е любовта - позната и удобна? Нали все е любов, и все има смисъл да пишеш за нея.
Това са стихове, в които луничките и бенките на любимата са сакралното съдържимо на усещането за жена. Такава, която не е удобна. Бяга. Такава, която е истинска и може би единствена. Или не. Такава, която и насън, и наяве е все различна всеки ден. Обаче е "ти" в друго тяло, все същата душа. Такава, която е на върха на щастието, без да е котвата на дъното. И е твоя, без да е твоя "собствена". Такава, която непрекъснато изучаваш и откриваш. И такава, в която все още нещо ново откриваш като конквистадор. А все е непозната и нова всеки ден. И не първата, втората или третата жена, не число, а буква.
Каквато сам той иска да бъде в тоя живот - живял, пил, усещал, обичал, страдал, ревнувал, питащ се, търсещ, искащ, усещащ, съмняващ се ужасно, питащ.
И все така ще е."
Гергана Кръстева
