Орфей прорицателя. Поезия

... От земна кал и звезден прах духът с плътта ни е омесен.
Ръцете тръпнат за размах,
а гърлото - изтръгва песен...

... Поетът е вестител на истината, той угадава нейните черти. "Доверете се на поета!" Ако Хенрих Шлиман не беше повярвал на Омир, Троя щеше да остане погребана под замята, нямаше никога да разкрие съкровищатата си пред окото на слънцето. Троя потвърди своето съществуване, защото преди да започне разкопките в Мала Азия, Шлиман беше преобърнал хиляди пластове омировски хекзаметри... Да повярваме на Орфей! Той не ще ни отведе назад, към едно разорено от фаланги и легиони царство на разединените тракийски племана, а към бъдещия, съграждащ се свят на хармонията, справедливостта и любовта.

Хармонията между физическото и духовното здраве, между външната и вътрешната красота, между общността и индивидуалната личност, между човека и биосферата, между ритъма на сърцето и пулсацията на Вселената. Хармонията в съзвучието на словото и делото, която ние ще търсим и преоткриваме все по-често, интуитивно доловена преди три хилядолетия още от гения на Орфей, предшественика на Омир и европейската култура, разкриващ всемогъществото на изкуството. Орфей Прорицателя, както го назовава Плиний Стари, наречен от древните още Миролюбеца или Апостола на разбирателството.

... Сред враждуващите люде
и житата, отдадени на палеж,
една струна Орфеева
Прорицателски възкликва:
"В сърцето-крепост
с мен не можеш да се добереш,
песента единствено прониква!..."

Пламен Цонев (11.12.1030 - 05.01.2012) е син на писателя историк Звезделин Цонев и брат на поета сатирик Николай Цонев. Автор е на лирика, проза, публицистика, произведения за деца. Членувал е в Съюза на българските писатели. През 2009 г. е отличен с наградата "Златен век" на Министерството на културата.

Едни от най-значимите му творби, оставили своя особена следа в литературата ни, са книгата му за Орфей (1974), книгата с хипотези "Хомо космикус - праобрази от печатите на мирозданието" (1980) и историческият роман "Тракиецът Спартак" (1981). Основната концепция в творчеството му е за космическия генезис на човешкия дух и неговата непреходност.

Започва творческия си път като редактор в Държавното военно издателство, в сп. "Славейче" (1955 - 1959), по-късно работи в тогавашното варненското издателство "Г. Бакалов", в Сценарната редакция към Българската кинематография и като заместник главен редактор в издателство "Народна младеж" (1973). Два пъти е уволняван от тогавашната власт.

Писателят Пламен Цонев дълги години изследва българския герб от времето на цар Калоян, навлиза в тайната на Фатима, занимава се с математически модели на египетските пирамиди, проучва разкопките в Перперикон, публикува неизвестна снимка на Христо Ботев, открита още през 1968 г. от баща му Звезделин Цонев, пише писма до астронома Карл Сейгън. Посещава многократно феноменалната пророчица Ванга. В резултат на многото си срещи с нея в тази книга (коя тази?) се появява образът на Майка Берестида, прорицателката в Храма на Дионис.

През последните 30 години работи усилено върху книгата "Месианската йероглифика" ("Йероглифите на Апокалипсиса - Деветте неизвестни"), която до сетните си дни не успява да подготви за печат.