Случки в близката нереалност

"Докато четете тази книга ще ви е трудно да повярвате на очите си. Авторът на този шедьовър е 25-годишен и вече губи сили от болестта. Но думите на Блехер не просто описват предметите - те забиват своите нокти в нещата и ги понасят високо."
Херта Мюлер

"Блехер често е сравняван с Кафка (и това не е случайно), но най-силната му връзка е със Салвадор Дали. Като "омекналите часовници" на Дали, всичко тук е пред разтапяне. Изглежда сякаш света на Блехер е винаги на ръба на онтологичен разпад; зад булото на нещата, в него е вперило поглед нищото."
The Times Literary Supplement

"Удивителен писател, в традицията на Кафка и Бруно Шулц. Кратък живот, прекаран под знака на болестта; малко по обем - но велико - магично творчество. Литературната му мощ - предизвикваща видения, наситена и дълбоко автентична - се задвижва, парадоксално, но не изцяло, от остра чувствителност и вътрешен плам."
Норман Маня

"Някъде между стъклениците, мастилниците, шевните машини, дантелените покривки, страстите и любовните трепети на младия Блехер, се крие един от най-забележителните писатели на XX век. Разположени в сюрреалния сумрак между двете войни, тези два (единствени) романа на рано отишлият си румънски писател са не само едни от най-вълшебно разказаните и магични книги в световната литература - те като пясъчен часовник разпиляват усещането ни за (без)времие и (не)пространство. Ефектът от четенето на Блехер е като от случайна находка на тавана на бащината ви къща - стара абаносова кутия, покрита с прах, пълна с тайни, които тайно сме се надявали да открием някой ден.

Ето, този момент дойде и аз най-благородно ви завиждам за миговете в близката нереалност."
Тео Ушев

Превод от румънски Лора Ненковска.

"Когато дълго време гледам в определена точка на стената, понякога ми се случва вече да не зная нито кой съм, нито къде се намирам. Тогава усещам далечното си отсъствие, сякаш за миг съм се превърнал в напълно непозната личност. Този абстрактен образ и истинската ми същност с равни сили се опитват да ме убедят в достоверността си.

В следващия миг се намествам отново, като в онези стереоскопични картички, в които понякога по погрешка двете изображения се разделят, и само когато човек ги нагласи да се застъпват, те изведнъж създават илюзията за дълбочина. Тогава стаята ми се струва по-свежа. Връща се до предишната си плътност. Предметите в нея заемат местата си също както раздробената в бутилка с вода буца пръст се наслагва на добре очертани разноцветни пластове от нееднородни елементи. Частите на стаята се настилат в собствения си контур и в колорита на стария ми спомен за тях.

В моментите, когато делничната ми същност се разтваря в неопределеността, усещането за отдалеченост и самотност се различава от всяко друго. Когато трае по-дълго, то се превръща в страх, в боязън от това, че никога вече няма да мога да се намеря. Един несигурен, обвит в сияние силует, на онова, което съм аз, се мержелее в тази осезаема далечина подобно на предметите, които се очертават в мъглата.

Ужасяващият въпрос: "Кой съм точно?", тогава заживява в мен като напълно ново тяло, прораснало във вътрешността ми с кожа и органи, които са ми напълно непознати. Отговорът му изисква яснота по-дълбока и по-първична от тази на мисълта. Всяка дееспособна частица от тялото ми се гнети, негодува и се бунтува по-силно и по-първично, отколкото в делничността. Всичко се моли за решение.

Няколко пъти намирам стаята такава, каквато я познавам, сякаш затварям и отварям очи. Всеки път обаче тя е по-ясна - като избистрил се при нагласянето на фокуса пейзаж в далекогледа, докато погледът ни прониква отвъд всичките воали на междинните образи.

Накрая познавам себе си и отново намирам стаята. Това ми носи усещане за леко опиянение. Стаята е изключително наситена в същността си, а аз - безмилостно завърнал се на повърхността на нещата: колкото по-дълбока е била вълната на неяснотата, толкова по-висок е гребенът ѝ. Именно в тези моменти - и никога, при никакви други обстоятелства - ми се струва, че предметите трябва да заемат местата, на които са, и че аз трябва да съм този, който съм."

Из книгата