"Мачване
Живко Живков беше сладкодумен таксиметров шофьор. Пълничък, с доста дебел врат и с оплешивяло теме. Беше леко запотен и ме оглеждаше хитро с очичките си.
- Значи ти живееш вече двайсет и четири години в Холандия? - попита ме той след краткото ни запознанство. - То и аз, може да се каже, живях известно време в Холандия. Преди да се хвана в такситата, прекарвах коли от пазара в Утрехт. Не беше лош бизнес, ама свърши. Бях понаучил доста холандски думи... Абе много хъркат тези холандци! Като че ли всички думи започват с "хъ".
- Да, така е - съгласих се аз, - "гъ"-то навсякъде се произнася "хъ".
- Странен народ са тия - произнесе се Живко Живков. - И жените са странни. Има такива хубави млади холандки... ама като минат четирийсет и петте, повечето от тях се остригват и загубват всякаква женственост. Заприличват на мъже. Не хващат око...
- Прав си, да. Аз затова се заглеждам по по-млади.
- Чакай, сега ще ти разкажа една история - продължи той, спирайки на поредния светофар. - Нали знаеш какво значи думата "мач"? Английска е, не е холандска. Има я по сайтове за запознанства. Означава "съответствам", "подхождам".
- Е, разбира се, че знам - прекъснах го аз.
- Добре де, знаеш. Но не знаеш, че аз вече съм я вкарал в българския език. Слушай сега. Веднъж викам на съпругата си:
- Жена ми, напоследък си мисля, че ние с тебе все още не сме се мачнали. Още не знаем дали си подхождаме. Дали имаме общи интереси, дали можем да решаваме заедно проблемите си, дали се привличаме или се отблъскваме...
- Абе, скъпи каза жена ми, - ние сме се мачнали много отдавна!
- Да, ама то сега има нови сайтове по интернет, които изчисляват до абсолютна точност дали си допадаме - викам ѝ аз.
- Ти пък, та ние вече трийсет години живеем заедно, без никакви семейни скандали, без проблеми...
- Да, ама представи си, че ние... Не е ли по-добре да се мачнем на някой сайт. Все едно, че сега се запознаваме. Ще ни освежи релацията! - упорствам аз.
- Че какво ни е на релацията? - заинати се жена ми. - То не само че сме се мачнали, ами сме се омачнали и намачнали!
- Да, ама ако се мачнем отново, ще е официално!
- Та ние официално сме бракосъчетани!
- Да, ама не сме мачнати...
- Я си мачвай майка си - жена ми не издържа...
Не казах нищо. Оставих я да ходи да спи. Включих компютъра и си направих подробен профил в един сайт за запознанства. Качих си и подходяща снимка. Написах на английски match, запалих си цигара и изчаках да видя с коя ще се мачна... Изведнъж на профила ми изскочиха снимки, не знам защо, ама само на холандски жени - късо остригани, обути с алпинистки чепици, с ранички на гърба, вървящи с щеки по велосипедни алеи, жени на колелета - с яки мъжки бедра, жени на неопределена възраст и с неопределен пол, невероятно дебели жени, ужасно тънки жени... Появиха се и мъже. После дойдоха и травестити. Следваха няколко лесбийки, които от време на време харесваха и мъже с профил като моя. После се мачнаха с профила ми и няколко травестита, които искаха да бъдат нещо повече - например да достигнат физическото състояние между женски вълци и мъжки хлебарки.
- Живко, тук малко прекаляваш - прекъснах го аз. - Това е доста измислена история.
- Не бе, истината ти говоря! Слушай сега. Мачването си е сериозна работа. Докато скролвах надолу, се появиха няколко профила на овце, все още на млада възраст, които търсеха сериозни партньори с цел свободен секс. Попаднах и на една пенсионирана циркова тигрица, която желаеше да сподели живота си с пенсиониран, но все още енергичен лъв, с цел пътувания, разходки из природата, културни развлечения, танци и бинго. Но най-интересен беше профилът на женска кобра от зоологическата градина в София, която търсеше мъж да ѝ изцежда отровата... Как мога да се мачна с всичко това? Направо се ужасих и тихо, за да не събудя жена си, отидох да спя. А на другия ден й викам:
- Скъпа, никога повече няма да искам да се мачваме.
- Да, ама аз тази нощ се мачнах! - отговори ми тя. - И то с теб! Аз отдавна имам профил в този сайт, скъпи. Я сега вземи ми изцеди отровата...
- Страхотен разказ, Живко! - казах накрая аз. - Сега спри ей там, да сляза. И един съвет от мен. Изцеждай всеки ден отровата от змията!
- Да бе, това правя! Иначе нямаше да съм жив! Хайде, приятен ден!
Платих му и проследих таксито. На петдесет метра по-нататък той спря и в колата му се качи руса, много късо остригана жена с раничка на гърба, която изглеждаше като слаб, висок мъж с алпийски обувки, тръгнал да покорява Черни връх. Стори ми се, че жената имаше и брада. Полата ѝ се развя от вятъра, но аз веднага си преместих погледа, за да не видя това, което може би бих видял.
"Е, научих поне една нова дума в българския език", казах си. "Не че не я знам, но е нещо ново в езика. Мачването си е наистина мачване! Майтап няма!"
Из книгата