Ояр Вациетис (1933 - 1983) е едно от най-големите имена на латвийската литература, народен поет на Латвия, един от стълбовете на модерната латвийска поезия през втората половина на ХХ век, оказал силно влияние на няколко поколения поети. Досега у нас са публикувани две книги на Вациетис: "Избрани стихотворения" (1966) в превод на Константин Павлов и "Леден витраж" (1987), съдържаща избрани стихотворения в подбор на Здравко Кисьов и Георги Белев и включваща преводи на Константин Павлов, Здравко Кисьов и Румен Леонидов. Настоящото издание разширява и допълва представите ни за този голям латвийски поет, а за младите тази книга вероятно ще бъде и първата среща с поезията на Вациетис. Повечето стихотворения, преведени от Здравко Кисьов и съхранени в архива му, се публикуват за пръв път.
"С Вациетис започна много важен етап в развитието на следвоенната латвийска поезия... Той внася в нея една очовечена реалност, активна гражданска поезия, съзнание за човека като съставна част, но и като суверенно същество, жажда за нравствено извисяване - съчетани ту с топъл, светъл лиризъм и елегичност, ту с полемичен нерв, ту с остроумна парадоксалност или рязък сарказъм, което я очертава като смела по съдържание и изразителна по форма поезия. До каквато и тема да се докосне, той се стреми да постигне глобалните истини за човека и за времето си."
Здравко Кисьов
"Академик Янис Страдинш го определя като "голям подарък за малък народ", а поетът Имант Зиедонис го нарича "съвестта на народа". Създавайки произведения за своето време, Ояр Вациетис твори за вечността, вглеждайки се пророчески в бъдещето. Той се осмелява да не се страхува да запише гласа на съвестта си, въпреки че това нерядко противоречи на мнението на господстващата номенклатура - и затова дълго време трябва да заплаща с премълчаване и сурова критика от страна на съветските идеолози. Но не им се удава да принудят таланта на Ояр Вациетис да мълчи: името му притежава могъща сила, и народът го обича. И на властващия тогава елит не остава нищо друго, освен да го "накаже" с различни почести и награди."
Сдружение на мемориалните музеи в Латвия
"Хищник, винаги гладен –
ето какво съм:
гоня мишката бягаща,
но уви,
тя непрекъснато се изплъзва.
Моята мишка
е времето.
И все пак е чудесно,
че така, постоянно на лов,
гладът не ти позволява
да стоиш безучастен.
Дори да ловиш само вятъра,
бягащите листа на дърветата
и пепелта от изгорелите въглени,
докато лапите ти са силни
и ноктите остри,
лови,
лови неуморно!"
Ояр Вациетис
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа
