Александър Гочев е роден на 18.11.1942 г. в Шумен. Завършил е Софийския университет със специализация по квантова химия. От 1968 до 1985 година работи в БАН ("Централна лаборатория по биофизика"; в "Института за ядрени изследвания" като ръководител на група по биофизика; защитава самостоятелен докторат по физика). От 1985 година е в САЩ.
През периода 1985-1989 работи по покана в "Texas А&М University and Purdue University", а от 1989 г. и понастоящем работи като старши редактор и експерт по теоретична химия и физика в "Chemical Abstract Service" (Columbus, Ohio) - най-голямата агенция за научна информация в света.
През 1980-те години е заместник-ръководител на каскадьорска група към "Народния театър "Иван Вазов" и същевременно участва с нея в телевизионни и игрални филми, като в полско-българската продукция "Окото на Пророка" играе една от главните роли. В САЩ започва да пише пиеси, които се издават от редакцията на списание "Пламък" през периода 1999-2008.
През 2018 г. излизат като отделна книга "Далечни светлини" на издателство "Захарий Стоянов" (пет многоактни и две едноактни пиеси). В списанията "Везни" и "Пламък", в "Словото днес" на СБП, както и в други вестници и форуми са печатани негови публицистични статии, които са включени в настоящата книга "Принудено и непринудено". Член е на "Съюза на българските писатели" (драматургия), на българския "ПЕН клуб", на американския "ПЕН център" и на "American Chemical Society".
