Димитър Х. Попов е роден в гр. Лом през 1930 г. Семейството му е родолюбиво с патриотични и воински традиции. Баща му е офицер във Втори конен полк, а кръстница му е дъщерята на легендарния полковник Борис Дрангов - Мария Добрева-Дрангова.
Още през младежките си години Димитър Х. Попов получава всички "екстри" от просъветския режим в страната с изключение на най-голямата санкция... Изключван е от гимназията и от Юридическия факултет на Софийския университет за опозиционна и конспиративна дейност (1946 - 1580). В обвинителния му акт присъстват създаване на нелегална организация, печатане и разпространение на позиви срещу властта, както и пропаганда за Европейски съединени щати, далеч преди Роберт Шуман и появата на Европейската икономическа общност. Няколкократно е уволняван от работа и изселван с баща му от столицата (1964 - 1968).
Постепенно се утвърждава в областите на транспортните технологии, товаро-разтоварните процеси и рекламата. Следи отблизо демографския процес в България и в света. Икономическата му специалност е "статистика", а близостта му с редица от тогавашните преподаватели като Анастас Тотев, Здравко Сугарев, Венет Цонев, Никола Наумов и др. го стимулира допълнително. В края на 1987 г. публикува свое изследване "Болест на развитите страни ли?" (в. "Народна култура", бр. 50/11.12.1987 г.), където точно определя началото на отрицателния прираст в страната ни - 1993 - 1995 г.
Между 1989 - 1995 г. Димитър Х. Попов участва в политическия живот на страната ни като последовател на земеделския деец Димитър Гичев и секретар на БЗНС "Врабча-1". Съюзът е създаден с активното съдействие на синът на Димитър Гичев - рано починалия Страхил Гичев. Напразни остават усилията на Димитър Х. Попов за обединение на многобройните земеделски фракции. Многобройни са публикациите му в периода след 1989 г., а през 1993 - 1994 г. отговаря за политическия облик на в. "За Търновска конституция". Във всеки брой на вестника има негова позиция.
В биографичната книга "Дългата нощ" (2002), която е част от съдържанието на настоящата трилогия "Жестоки времена. България 1914 - 2014" споделя съдбата си и вижданията си за живота в България между 1940 и 1995 г. Там публикува и досието си от Държавна сигурност. В сигнатурата на Конгресната библиотека на САЩ книгата е заведена като история на комунизма в България.
Независимо от всичко преживяно, Димитър Х. Попов не гледа намръщено на живота. Той не губи чувството си за хумор и самоирония и това вероятно запазва непобедимата му жизненост. И още нещо, което той подчертава в този труд: "Време е да разберем, че с омраза не може да се живее, че с отрицание на всичко не се възпитава общество и не се гради държава, че отделни групи от елити не са в състояние да изразяват духа и вижданията на общността.
Първият том от трилогията "Жестоки времена. България 1914 - 2014" стои пред родолюбивия български читател. Той е написан от автора с дълбоко проникновение и чувствителност към съдбата на българите и на България.
