Тишината след мен. Поезия

Избрани стихотворения.

Книгата е част от поредицата "Модерна европейска лира" на издателство "Ерго". Тадеуш Домбровски (1979, Елбльонг) е полски поет, прозаик, есеист. Завършва полонистика в Гданския университет, дебютира с книга още през студентските години, автор на седем стихосбирки: "Червенини" (1999), "e-mail" (2000), "мазурка" (2002), "Te Deum" (2005), "Черен квадрат" (2009), "Помежду" (2013), "Сърцевината на словото" (2016), както и на миниповестта "Беззащитна черта" (2016). За "Черен квадрат" е удостоен с наградата "Кошчелски". През 2006 г. получава от ръцете на Тадеуш Ружевич "Малък жезъл" на Полската фондация за култура, а през 2008 - немската награда "Hubert-Burda-Preis". Стипендиант на множество културни институции в Европа и САЩ. Превеждан на повече от двайсет езика. Редактор в литературното списание "Топос", артистичен директор на Гданския фестивал "Европейски поет на свободата".

"Домбровски не създава поетически ребуси. Не превръща стихотворението в партия пинг-понг. Подбира внимателно думите, защото вярва в интимната връзка на езика с действителността. Вярва, че езикът е форма на съществуване, а думите са по един реален начин подплатени с опит. И има чувството, че дългът на поета е да очиства от шумовете това съзвучие и да го укрепва.

Това не означава, че е наивен поет. Тъкмо обратното. Той умее да гледа трезво - на света и на поезията. Успява да извади наяве потрошените черупки на езика, който някога е споявал и поемал в себе си всичко. Умее да предаде тресавищната тривиалност и празния, ялов трагизъм на света, който е изгубил сцепление - света, опустошен от човека и изоставен от Бога. Поезията на Домбровски не затваря очи за посредствеността на действителността, от която израства. Знае, че отразява нейния самомнителен фалшив блясък, че самата поезия е белязана от суета. Познава своята уязвимост и слабост. Но умее да търси това, което е значимо."
Павел Прухняк

"Стихотворението ни позволява да видим света и себе си от различна перспектива, разширява хоризонтите, освобождава ни от стереотипите, предразсъдъците и познавателните щампи. То е урок по емпатия. Отваря очите ни, а същевременно ни учи да гледаме на действителността с леко примрежено око."
Тадеуш Домбровски

Твоята длан

В косите ми е като кестен сред тревата.
Когато се плъзва по гърба ми, е сякаш замаян паяк.
Затворена в ръката ми, прилича на спяща
мишка. Стиснала клона, се преобразява
в гущер. Когато издухваш целувки от нея,
е като пързалката от първите ми зими.
Твоята длан, която нощем лети към мен
през пустини и морета, на сутринта се сгушва
до бузата ти като мъртъв таралеж.
Тадеуш Домбровски