"Езикът на подсъзнанието
Повечето от нас, които вярваме, че сме мислещи индивиди, обичаме да приемаме, че знаем доста за себе си. Твърде възможно е това да е така, ако изхождаме от предпоставката, че можем да изброим добродетелите и пороците си, да каталогизираме "добрите" и "лошите" си страни, да оценим нашите предпочитания, антипатии и цели. Но дори себеразбиране от подобен ограничен мащаб е твърде голямо за много хора, които сякаш бродят в живота, лишени от всякакво чувство за идентичност освен името, което не са избирали, тялото, върху чието създаване не са упражнявали контрол, и мястото в живота, което обикновено е резултат от материална необходимост, социално обуславяне и видим шанс. Но ако вземем индивид, който има проницателността да се "познава", поведенчески казано, се наблюдава много любопитно явление. Помолете го да се опише и ако е честен с вас и със себе си - достатъчно рядка предпоставка за начало, - може да ви даде много изчерпателна картина за своята личност. Но помолете съпругата му да го опише и може да помислите, че тя говори за друг индивид. Излизат черти на характера, които самият човек сякаш изобщо не познава, приписват му се цели, които изобщо не са важни за неговите ценности, често му сепридават качества, диаметрално противоположни на онези, които според него съставляват собствената му идентичност.
Човек започва да се чуди кой кого заблуждава. Питайте децата му какво мислят и ще получите напълно различна картина; колегите му ще дадат още информация, приятелите от всекидневието му ще нарисуват поредния съвсем друг индивид. Всички можем да опитаме това просто проучване и чрез него да видим, че и най-наблюдателният от нас, най-интроспективният съзира само онова, което реши да види през лещата на собствената си душа; и тъй като нашите схващания за действителността - и за себе си, и за другите - винаги се виждат през оцветени лещи, неизбежно ще знаем доста по-малко за себе си, отколкото подозираме. Трябва да допуснем, че най-близкото до нас е точно това, за което знаем най-малко, макар да изглежда да е онова, което познаваме най-добре. Каквото и да се казва за теориите на Фройд за подсъзнанието, не можем да отбегнем факта, че човек съдържа в душата си много повече от достъпното за ограниченията на съзнателната му осъзнатост. Независимо дали наистина сме мотивирани от биологични потребности, както предполага Фройд, или от волята за власт, както допуска Адлер, или от подтика към цялостност, както смята Юнг, едно е сигурно: обикновено не осъзнаваме най-дълбоките си мотивации и като имаме предвид тази степен на слепота, почти не сме в положение да осъзнаваме чуждите мотивации.
Концепциите за съзнанието и подсъзнанието са термини, трудни за обясняване, защото са живи енергии които, за разлика от органите на физическото тяло, не се поддават на категоризиране. Въпреки това душата на човека съдържа огромно поле от скрит материал, който обикновено се поддава на съобщаване само чрез канали, които обикновено са отхвърляни или пренебрегвани. Повечето хора не разбират сънищата си и нерядко или не правят никакви усилия да ги помнят, или ги смятат за незначителни; фантазиите се смятат за детински, освен ако не са еротични, а в този случай се оценяват като греховни; емоционалните избухвания се усещат като смущаващи и се прикриват с извинения, вариращи от лошо здраве до трудности в бизнеса. С оглед темата за свързването може би най-важната техника на наше разположение, която ни позволява да виждаме в душата, е механизмът на проекцията. Често използваме термина във връзката с киното, а значението му в този контекст може да ни помогне да го разберем и в психологическо отношение. Когато видим образ, проектиран на екран, гледаме картината и й реагираме, вместо да изследваме лентата или прозрачността вътре в проектора, който е истинският източник на образа; нито пък поглеждаме светлината вътре в проектора, която изобщо прави възможно да виждаме картината.
Когато човек проецира подсъзнателно качество, съществуващо у него, върху друг човек, той реагира на проекцията така, сякаш тя принадлежи на другия; не му хрумва да потърси източника й в собствената си душа. Той ще третира проекцията така, сякаш тя съществува отвън, и нейното въздействие върху него обикновено ще отключва висок емоционален заряд, защото в действителност тя е собственото му подсъзнателно "аз", пред което се изправя той. Този много прост механизъм се задейства всеки път, когато имаме някаква оцветена или ирационална емоционална реакция - положителна или отрицателна, към друг човек. Работа за цял живот е да интроецираме, да разпознаваме и да връщаме в себе си тези подсъзнателни качества, така че да започнем да възприемаме смътните очертания на идентичността на другия. И със сигурност не идваме по-близо, а само се отдалечаваме, когато създаваме или унищожаваме връзки в съответствие с реакциите, основаващи се на собствените ни проекции."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
