Лора, Яворов и аз

Съставител: Петър Величков.

"Спомените на Дора Конова - трета в любовния триъгълник, сочен като предпоставка от съвременниците за драмата Лора - Яворов, са десетилетия наред непознати на читателя в пълната си цялост. Убил ли е Яворов Лора или тя се е самоубила? Имало ли е любов между Яворов и Дора Конова? Защо след смъртта на Лора, Яворов изведнъж я заобичва извънмерно? Случайно ли е избрано времето за второто му самоубийство - при възобновяването на делото? Кой кого уби - Лора Яворов или обратното? Внимателният прочит на спомените на Дора Конова най-малкото е повод да се преосмислят възможните отговори."
Петър Величков

"Спомените имат право на свое време, в което да достигнат до нас и да намерят полагащото им се място в историческата ни памет. В тази книга Петър Величков дава думата на Дора Конова, за да може най-сетне и тя да даде своя отговор на въпросите на миналото. И го прави, съзнавайки добре важността на тази възможност за диалог от първо лице с една отминала епоха, в търсене на истината. Спомените на Дора Конова са нечутият глас, липсващата част от пъзела и достоверната следа по пътя към истината, такава, каквато е била в действителност. Ние можем само да я последваме."
Ива Спиридонова

Книгата е част от колекцията Наследство на издателство Библиотека България.

Петър Величков е български литературен историк, текстолог, журналист, изследовател на писателката Яна Язова, поет. Роден е на 27 август 1954 г. в с. Поповица, Пловдивска област. Завършва Великотърновски университет Св. св. Кирил и Методий, специалност Масови комуникации и журналистика. Преди това се дипломира като машинен инженер в Технически университет (София). Работи от 1980 г. като журналист във вестниците АБВ, Подкрепа, Експрес, Монитор и 24 часа. Редактор е на списание Библиотека (от 1998 г.), издание на Национална библиотека Св. св. Кирил и Методий.

Автор е на бестселъри от типа Стара слава - Страсти и скандали в царска България (1. изд. 2000, 2. изд. 2004), Софийските потайности (2004), на изследванията Българинът: голата истина (2005), Великденски и пролетни картички от Третото българско царство (2008), Прототипи и герои (2013) и Какво хапнаха и пийнаха великите българи (2013), на книгата Яна Язова: проклятието на дарбата (2007), на стихосбирките Сам си стигам (2002) и Неразличим (2004).

В периода 1987 - 1989 г. излизат подготвените от него за печат по оцелели чернови романи на Яна Язова Левски, Бенковски и Шипка, които съставят трилогията Балкани. По-късно разчита и урежда издаването на останалите ѝ неизлезли приживе творби. Редактира над 200 книги на български класици и съвременни автори. Бил е редактор-съставител на библиотека Новолуние и на възстановената библиотека Златни зърна от издателство Хемус. Възстановява през 2007 - 2009 г. оригиналните текстове на четирилогията Асеновци (Солунският чудотворец, Дъщерята на Калояна, Йоан Асен II, Последният Асеновец) от Фани Попова-Мутафова. Съставя с Румяна Пашалийска антологията за деца 1943, в която влизат творби на известни български писатели от 1943 г., останали неиздадени 75 години.

Председател е на журито на Националния литературен конкурс за разказ от млади автори Яна Язова, който се организира всяка година от Народно читалище Постоянство и Община Лом. Членува в Съюза на българските журналисти.