"Да навършиш четиресет години е като да се изкачиш на хълм – виждаш изминатия път, но и пътя, който ти предстои. Кой знае защо си припомни това свое прозрение от преди няколко години – сега, в неделната сутрин, докато рееше поглед над хълмовете. Ева стоеше на верандата на апартамент във Флоренция, откъдето се виждаше градът с куполи на църкви, камбанарии, покриви и цветя по прозорците на сгради, а ако погледнеше надолу –
и хората на улицата, в ранния час предимно туристи. Изминаха почти две седмици, откакто таксито я остави на тясна флорентинска улица, пред пътната врата на висока вековна сграда. Ева погледна нагоре: "Дано не трябва да изкачвам всички тези етажи!" – помисли, повдигайки тежкия куфар. Обикновено "лек" пътник, сега беше сериозно натоварена с компютър, с най-необходимите книги, с дрехи и лични принадлежности, които да ѝ служат поне за шест месеца. Портиерката ѝ подаде връзка ключове и каза:
− Последния етаж, сеньора!
Изкачи етажите, като почиваше на всяка площадка. Забрави усилията си обаче, когато от входното антре премина през просторна стая с високи тавани и излезе на верандата. Пред очите ѝ се разкри красотата на Флоренция – история и архитектура, приютени сред спираща дъха природа. Гледка много различна от тази на къщата ѝ в Южна Африка. Може би единствената прилика беше, че и от двете жилища виждаше всичко наоколо, без другите да виждат нея. Помисли си: "Моето неизменно търсене на свободно и собствено пространство!" – анализът ѝ я накара да се усмихне. Същественото различие за Ева идваше от факта, че сега беше в Европа, беше у дома си. Подреди дрехите в гардероба, книгите – на полиците. Нагласи компютъра на бюрото, взе набързо душ и слезе отново на улицата, за да си купи парче пица за вечеря. И, разбира се, букет гербери. Постави ги във ваза на пода. Завладя я познатата приятна възбуда и лека тревожност. За нея те винаги съпровождаха създаването на нещо ново.
Проектът, заради който дойде във Флоренция, условно бе наречен "От ренесансовия класицизъм през импресионизма и сюрреализма до постмодерните течения в изкуството". Целта беше изобрази-телен, психологически и философски анализ на еволюцията на едно течение в изкуството към друго. Как възприятията, мисленето и отразяването им се променят и какво ги променя повече – времето, средата или личностните интерпретации и разбиране за света, или накратко: как се развиват търсенето и изразяването на формата и смисъла. Формата и смисълът. Да ги търси в работата си носеше щастие на Ева. Опитът ѝ да ги намери в личния си живот не успяваше. Вероятно затова беше сама във Флоренция. Представата, че животът ѝ е щастливо равновесие, беше изчезнала. Дали разграждането ѝ не започна преди две-три години, когато навърши четиресет? Тогава погледна познатото назад, възможното напред и се уплаши за това, което не беше, а очакваше да бъде; за нещата, които не беше намерила или може би беше загубила. Навярно заради пропуснатите възможности се оказа на място, където не познаваше знаците. На четиресетгодишна възраст животът ѝ се превърна в тревожно съзнателно и подсъзнателно търсене на умението да бъде себе си.
Проектът предвиждаше във Флоренция Ева да проучи обширни материали основно от времето на Ренесанса, да се свърже със специалисти, да проведе дискусии по темите. Пътят ѝ преминаваше през Университета на Флоренция, Националната библиотека, няколко други университети, библиотеки и музеи, в които работеха колегите ѝ. Прибираше се късно вечер с парче пица, купено набързо от ресторанта на ъгъла, и сядаше отново пред компютъра.
Отвън градът живееше със собствен ритъм – установен от векове и същевременно модерен, безусловно красив и същевременно практичен. Беше горд с миналото си и доволен в настоящето. Днес беше първият от почивните дни, когато Ева остана сама, и вероятно заради това спомените я настигнаха."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
