"Отношенията между България и Япония имат повече от столетна история, обхващаща три обществено-политически системи в България и четири епохи, свързани с управлението на императорите на Япония. Техните наченки откриваме далеч назад във времето, през втората половина на ХІХ и началото на ХХ в., в периодите на възстановяването на независимостта на българската държава и признаването ѝ от международната общност (1878 - 1909) и съответно на епохата "Мейджи" в Япония (1868 - 1912), положила основите на съвременното развитие на страната, нейната индустриализация и модернизация. Десетилетия наред двете географски отдалечени, с различна историческа съдба страни научават една за друга посредством оскъдна информация, достигаща до тях по косвен или пряк път, а общуването помежду им се свежда до епизодични контакти, провокирани от политически събития, а също и от разтърсващи Европа и Азия военни конфликти.
Минават години, преди диалогът между двете страни да доведе до установяването на дипломатически отношения между София и Токио, което от своя страна отваря пътя за пряко и пълноценно общуване между двете държави. Преминали през изпитанията на времето - от смутните години на Втората световна война, последвалата конфронтация на Студената война продължила повече от четири десетилетия и периода на прехода на България към демокрация и пазарна икономика - днес българо-японските отношения се основават на традиционно приятелство и равнопоставено партньорство, на споделяни общи принципи и ценности. Те са пример за това как взаимният интерес и желание за опознаване и сближаване между хората от двете страни, съчетани с прагматичен, добронамерен и далновиден държавнически подход, създават почва за приемственост и последователност в изграждането и развитието на двустранни контакти и обмен на различни равнища в динамично променящите се геополитически реалности в света.
Настоящото издание представлява опит за цялостен обзор на българо-японските отношения от тяхното зараждане до наши дни. В хронологичен порядък е систематизиран, обобщен и анализиран голям обем от информация за отношенията между България и Япония, която хвърля светлина върху процеса на опознаване и сближаване помежду им на държавно, правителствено, икономическо и гражданско равнище. В хода на изложението се откроява спецификата на отделните етапи в развитието на двустранните отношения. Специални акценти на изследването представляват анализите на първите контакти между хората и културите на двете страни, официалните контакти между българския княжески/царски и японския императорски двор, процеса на установяване на дипломатически отношения между двете държави, тяхното прекъсване и впоследствие възстановяване. Целта на авторите е да бъде направен обзор с характеристики и оценки на отделните периоди в развитието на българо-японските отношения на фона на променящите се във времето исторически обстоятелства. Информацията, архивният и снимковият материал, отнасящ се за знакови личности и събития, разкриват също така значимата роля на човешкия фактор в основополагането и съграждането на двустранните контакти, диалог и обмен.
Справочният раздел на книгата предлага: списък на ръководителите на дипломатическите мисии на двете страни и на почетните консули на България в Япония; хронология на разменените двустранни посещения на най-високо държавно, парламентарно и правителствено равнище; списък на основни документи между правителствата на двете страни; библиография на публикации за Япония от български автори; библиография на преводи на японска литература на български език; библиография на публикации за България от японски автори; библиография на преводи на българска литература на японски език. В текста на книгата авторите се придържат към изписване на японските имена на български език по реда име - фамилия. Настоящото изследване се базира на изключително богат по своя характер документален материал от Централния държавен архив и архива на Министерството на външните работи на Република България, от архива на Министерството на външните работи на Япония и на Японския център за азиатска историческа документация, разнообразни справочни материали и документални издания, свързани с българо-японските отношения. Наред с първичните документи авторите използват множество публикувани и непубликувани мемоари, пътеписи, публицистични и научнопопулярни публикации, които разкриват в най-голяма степен взаимното възприемане и представите на двата народа един за друг. За осветляване на редица събития и факти бяха проведени интервюта с мнозина участници в изследваните процеси в областта на дипломатическите, икономическите и културните отношения между двете държави. Важна част от изследването представляват и множеството архивни снимки от официални и лични фотоархиви, които илюстрират изложените факти. Книгата се базира също така на богатия личен опит и впечатления на авторите в областта на българо-японските отношения.
Изданието се посвещава на кръглите годишнини на българо-японските отношения, които двете страни отбелязват през 2019 г. - 110 години от началото на официалните контакти (1909 г.), 80 години от установяването на дипломатически отношения (1939 г.) и 60 години от възстановяването на прекъснатите в края на Втората световна война дипломатически отношения между България и Япония (1959 г.). Вярваме, че то ще заеме подобаващо място в летописа на българо-японските отношения, както и че ще бъде полезен източник на познание за студенти, преподаватели, изследователи, дипломати, а също така и за широката читателска публика, в т.ч. за любителите на историческата тематика и почитателите на Япония. "България и Япония. Политика, дипломация, личности и събития" се осъществява благодарение на финансовата подкрепа от компания Геотехмин ООД. Подкрепа и съдействие бяха оказани и от министерствата на външните работи на България и Япония, архивите на двете страни, посолствата на двете държави в Токио и София, Клуба на приятелите на Япония (Нихон Томо-но кай) и Японо-българската асоциация, Регионалния исторически и Военно-исторически музеи в Плевен, българисти и японисти от двете страни и работещи в областта на българо-японските отношения, които предоставиха информация за своята дейност. Ценна професионална помощ по изготвянето на библиографиите на преводи на българска и японска литература и публикации за България и Япония бе оказана от японската българистка Кейко Токи и японистите Братислав Иванов, Силвия Попова и д-р Мартин Димитров. Изразяваме благодарност към всички за подкрепата и съдействието!"
Из книгата