"С книгата София Берлин българският постмодернизъм добива не само своята завършеност, но и своята класичност. Големият парадокс на тази книга е, че от една страна, твърде свободно се отнася към българската поетическа традиция и словесност, но от друга страна, е много систематична. Дори можем да кажем - това е литературоведска книга."Антоанета Алипиева е професор по българска литература в Шуменския университет. Автор на книги върху историята на българската литература от XX век, между които Национална идентичност в българската литература (1999), Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век (2007), изследвания за поезията през 60-те, 70-те и 80-те години на XX век и други.
Михаил Неделчев
"В Балът на тираните Пламен Дойнов иска българският най-сетне да започне да говори истината, да се превърне в език на истината. Затова са впрочем неговите занимания с литературната и въобще с културната история на българския социализъм - защото именно по отношение на българския социализъм българският език все още не се е научил как да говори истината - там е или неразбираем, или заекващ, или лицемерен, или и трите накуп."
Митко Новков
"Ето това е патосът на монографията Българският соцреализъм. 1956, 1968, 1989 - тя иска да види насилието, предзададените норми на философията и идеологията, вездесъщата роля на институциите, застанали като страж пред прага на изкуството, мъките на правоверните писатели, построили битието си върху удобния уют на закрилящата власт на държавата, хитростите на талантливите хора, които изхождайки от кризите в собствените си души, се мъчат да хармонизират исканията си с държавата, но всъщност водят до кризите на държавата и тоталитарния ѝ дух."
Антоанета Алипиева
"Като автор Пламен Дойнов изпъква тъкмо с дарбата не само да археологизира гигантския корпус от публично огласени или укрити художествени текстове, писма, изповеди, дневници, кулоарни мълви, слухове и т.н., но и да концептуализира неподдаващото се на систематизация, да извлича модели там, където на пръв поглед всичко е аморфно, да осъществява връзки между трудно съвместими имена и естетики, да намира опорни точки в явили се във времето или дълбоко спотаили се в архивите документи."
Антония Велкова-Гайдаржиева
Антония Велкова-Гайдаржиева е професор по българска литература във Великотърновския университет. Сред по-важните ѝ книги са Българска литературна критика и митотворчество (1999), Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов (2017), монографии за критиците Васил Пундев, Иван Мешеков и други. Автор на десетки студии и статии върху историята на литературната критика.
Митко Новков е литературен и медиен критик. Доктор по журналистика. Автор на книги, сред които са Бартвежи (2001), Подир сенките на литературата (2007), От Медуза до Магрит (2012), От Мърквичка до Минотавъра (2017) и други.
Михаил Неделчев е почетен професор на Нов български университет. Измежду десетките му книги се открояват Социални стилове, критически сюжети (1988), Размишления по българските работи (2003), Литературноисторическата реконструкция (2011), Двете култури и техните поети (2012), Ефектът на раздалечаването (2015), книги за Яворов, Тодор Влайков, Иван Богданов и много други.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
