"Нашият шизоиден свят
Поразителното за любовта и волята в наши дни е, че докато в миналото те винаги са ни били представяни като отговор на житейските трудности, сега самите те са станали проблемът. Любовта и волята винаги стават по-трудни в преходни времена, а нашият век е епоха на радикален преход. Старите митове и символи, по които сме се ориентирали, сега са изчезнали, тревожността вилнее; ние се вкопчваме един в друг, за да се самоубедим, че това, което изпитваме, е любов; не проявяваме воля, защото се страхуваме, че ако изберем едно нещо или един човек, ще изгубим другия, и сме прекалено неуверени, за да поемем риска. Рухнали са свързващите емоции и процеси, двата водещи примера за които са любовта и волята. Индивидът е принуден да се насочи навътре в себе си; той бива обсебен от новата форма на проблема за идентитета, а именно: "Дори и да зная кой съм, аз не съм от значение", "Не съм способен да влияя на другите". Следващата стъпка е апатията. А тази след нея е насилието. Защото никое човешко същество не може да устои на непрекъснато вцепеняващото го усещане за собственото му безсилие.
Наблягането на любовта като решението за житейските трудности е било тъй голямо, че самооценката на хората се е повишавала или спадала в зависимост от това дали са я постигали. Онези, които са вярвали, че са я открили, затъвали във фарисейство, уверени във видимото доказателство за тяхното спасение, тъй както за калвиниста богатството е било осезаемо доказателство, че той се числи сред избраните. Онези, които не успявали да я изпитат, не просто бивали повече или по-малко лишени от нея, но и на по-дълбоко и по-разрушително вътрешно равнище тяхната самооценка бивала подкопана. Чувствали се белязани като някакъв нов вид парии и при психотерапия биха признали, че се будят в малките часове на утрото не непременно самотни или нещастни, но тормозени от гнетящото ги убеждение, че някак са пропуснали великата тайна на живота. А междувременно - с нарастването на процента на разводите, увеличаващото се банализиране на любовта в литературата и изкуството и факта, че за много хора сексът е станал по-безсмислен, тъй като е по-достъпен - тази "любов" започнала да изглежда ужасяващо изплъзваща се, ако не и същинска илюзия. Някои членове на новата политическа левица стигнали до заключението, че любовта е унищожена от самата природа на нашето буржоазно общество, и реформите, които предлагали, имали конкретната цел да създадат "свят, в който любовта е по-възможна".
При подобна противоречива ситуация е разбираемо, че сексуалната форма на любовта - най-ниското общо кратно по стълбицата на спасението - е погълнала вниманието ни; защото на секса - тъй като е вкоренен в биологията на човека, от която не може да избягаме - винаги можем да разчитаме да ни даде поне видимост за любов. Но за западния човек сексът също е станал по-скоро изпитание и тегоба, отколкото негово спасение. Излизащите изпод печатарските машини книги за техниката в любовта и секса, макар и да стават бестселъри за няколко седмици, кънтят на кухо: защото повечето хора, изглежда, съзнават на някакво рядко обсъждано равнище, че характерната припряност, с която преследваме техниката като наш път към спасението, е правопропорционална на степента, в която губим от поглед спасението, към което се стремим. Стар и ироничен навик на хората е да бягаме по-бързо, когато сме изгубили пътя си; и ние се вкопчваме по-ожесточено в изследванията, статистиката и техническите помагала в секса, когато сме загубили ценностите и смисъла на любовта. Каквито и достойнства или недостатъци да имат сами по себе си проучванията на Кинси и изследванията на Мастърс-Джонсън, те са симптоматични за една култура, в която все повече се губи личният смисъл на любовта. Любовта е приемана като мотивираща сила, авторитет, на който може да се разчита, че ще ни тласне напред в живота.
Ала огромната промяна в наши дни показва, че под въпрос сега се поставя самата мотивираща сила. Любовта сама по себе си се е превърнала в проблем. И действително, любовта е станала толкова вътрешно противоречива, че някои хора, изучаващи семейния живот, заключават, че "любов" е просто названието на начина, по който по-властните членове на семейството контролират останалите. Любовта, твърди Роналд Ленг, е прикритие за насилието. Същото може да се каже за волята. От нашите викториански предци ние сме наследили убеждението, че единственият истински проблем в живота е да решим рационално какво да направим, а сетне волята ще се появи като "средство", което да ни накара да го сторим. Сега вече не става въпрос да решим какво да правим, а да решим как да решим. Под въпрос е поставен самият фундамент на волята. Илюзия ли е волята? Много психолози и психотерапевти от Фройд насам са твърдели, че тя е илюзия. Термините "сила на волята" и "свободна воля", така необходими в речника на нашите бащи, почти напълно са изпаднали от всяка съвременна софистицирана дискусия; или пък думите се използват в подигравателен смисъл."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
