Проблемът с управлението на миграцията в страната на настоящия етап е по-актуален от всеки друг път. Той включва както издаването на документи за самоличност, така и контрола на лицата намиращи се под юрисдикцията на страната, независимо от тяхното гражданство. Той поставя въпроса за редовността на документите за самоличност и ефективността при контрола на лицата, намиращи се под юрисдикцията на държавата.
Нелегалната миграция е обективно обусловен процес на движение на хора от държави, намиращи се в тежко икономическо положение или в състояние на граждански конфликти, към държави с развита пазарна икономика, утвърдена демокрация и висок жизнен стандарт. Във връзка с това Република България е подложена на миграционен натиск от граждани на азиатски и африкански държави, използващи я като транзитен пункт към Западна Европа. Освен външна граница на ЕС, за страната ни остава и ангажиментът да осъществява контрол спрямо поданиците. Казаното се отнася най-вече за онези български граждани, които от гледна точка на съдебното си минало са нежелани в чужбина. Това налага осъществяването на т. нар. вътрешен Шенген, елемент на който е както издаването на документи за самоличност, така и контрола при напускането границите на страната.
