Коментари към Николай от Куза. De non aliud. De possest. De mente

Алексей Лосев завършва превода си на трите трактата на Николай от Куза и коментарите към тях през 1936 г. - след освобождаването му от сталинските лагери. През 1937 г. преводите са публикувани в осакатен вид, коментарите обаче - не. Спасени по чудо изпод бомбардирания през 1941 г. Лосев дом, разчитането им започна едва през сегашния век. Николай от Куза е отдавна пред умствения поглед на Лосев, некриещ склонността си към неоплатонизма. Привлечен е от метафизичната му програма, съзнателна алтернатива на онтотеологията. В трактата за не-другото се формулира една метафизика на конкретното - чрез отвъд-ситуативния смисъл, задаван на всяко нещо. Началата ù са заявени с понятието possest (битието-възможност, превежда Лосев): абсолютната възможност за битие, имаща в Бога същия битиен статус като абсолютната действителност. Докато безкрайният ум е регулативен и произвеждащ битието, установява Лосев в следващия коментар, конституираният от него човешки ум оформя и осмисля битието.

Алексей Фьодорович Лосев (1893 - 1988) е руски философ и филолог-класик. Автор на над 400 оригинални труда по философия, класическа филология и културология. Изнася лекции по антична философия, логика, естетика и история на философията в различни московски университети. Лосев синтезира идеите на Платон, неоплатонизма, диалектиката на Хегел, Шелинг, феноменологията на Хусерл, както и християнството и руската философска мисъл на ранния XX век. Пише произведения като Философия на името (1927), Античен космос (1927), Диалектика на мита (1930), както и такива върху художественото творчество - Диалектика на художествената форма, (1927), Музиката като предмет на логиката (1927) и други. В Диалектика на мита Лосев нарича диалектическия материализъм очевидна глупост - това е и последната му книга, публикувана в СССР, която открито отхвърля марксизма. За своя идеализъм Лосев е осъден на изгнание и изпратен в трудов лагер и работи по изграждането на Беломорско-Балтийския канал. Там той почти изгубва зрението си и едва след години го възвръща частично. Когато се връща в Москва, му бива разрешено да поднови академичната си кариера и дори да преподава.

Две години преди смъртта си (1986 г.) е награден с Държавната награда на СССР за осемтомното му произведение История на античната естетика.