Забравените малцинства на Балканите

Вече не знаем кои сме. Балканите са европейският регион с най-много етнически, религиозни и езикови малцинства. В повечето случаи тези хора са почти непознати. Те имат собствена, често регионално утвърдена идентичност, в повечето случаи езикът им е само говорим, но не и писмен, асимилацията им ускорява емиграцията, а с това и отказа от техния традиционен начин на живот.

Дали торбешите мюсюлмани в Югозападна Македония, преминалите към исляма помаци в Североизточна Гърция и в България или арумъните християни - едва ли някой друг познава многобройните малцинства на Балканите толкова добре, колкото Цирил Щигер - дългогодишен кореспондент в този регион на най-стария и авторитетен швейцарски всекиднев­ник "Нойе Цюрхер Цайтунг". Той говори с власи в Истрия, с ускоци в Жумберак, арумъни и торбеши в днешната Северна Македония, с помаци в България и Гърция. По време на пътуванията си открива завладяващ, но заплашен от изчезване свят.

Цирил Щигер е роден през 1950 г. в Оберрит, Швейцария. Следва славянска филология и източноевропейска история в Цюрих и Загреб, след което работи в швейцарското посолство в Москва. От 1986 до 2015 г. той е външнополитически редактор и кореспондент на "Нойе Цюрхер Цайтунг". Живее в Цюрих.

"Историята на Балканите е многопластова и оспорвана. Всяка нация, дори всяка група хора тук интерпретира миналото по свой собствен начин. Авантюристичните митове за произхода, предразсъдъците и стереотипите все още са широко разпространени в историографията на балканските страни. Ето защо един външен поглед може да помогне в търсенето на истината. В моята книга българският читател ще намери интерпретации на исторически събития, които не съвпадат с официалното мнение на българската историография и с разпространените в обществото възгледи. Такъв пример са причините и процесът на ислямизация на част от славянското население на територията на днешната българска държава. Освен това според официалната българска теза всички помаци, независимо дали живеят в България или отвъд границата - в Североизточна Гърция, са българи в етнически смисъл, въпреки че има славянски мюсюлмани, които, за да се разграничат от българите, се самоопределят като турци или помаци. Някои помаци в България все още се чувстват маргинализирани и ощетени. Бих желал книгата да предизвика дебат в страната за ислямизацията, но и за мястото на помаците в българското общество. Въпреки че са обявявани за част от българската нация, те все още са в известна степен дискриминирани, защото са мюсюлмани. Не са смятани за "истински" българи.

В моята книга обаче става дума не само за помаците в България, но и за торбешите и гораните, тоест за мюсюлмани от славянски произход, които живеят в Северна Македония и Косово. Характерни за всички тях, включително за помаците, са многобройните национални идентичности и противоречивите, постоянно променящи се самоопределения. В Западна Европа почти никой не ги познава, дори в България те са до голяма степен неизвестни за широката общественост. Това се отнася и за помаците в съседна Гърция, макар че те имат доста продължителна обща история с помаците в България. Не всичко, което пиша в моята книга за торбешите и гораните, съответства на доминиращия възглед в българската историография. Книгата допълват три малки балкано-романски групи, а именно власите (арумъните), които живеят разпръснати из целите Балкани, включително в България; истрорумъните в няколко села в Истрия, както и гръко-католическите ускоци в Жумберак - хълмист район западно от Загреб на границата със Словения. Погледът към тези отдалечени краища на Балканите и към очарователния свят на малките, почти неизвестни или забравени малцинства в периферията на националните държави прави още нещо: обяснява някои важни моменти от балканската история и разкрива функционирането на политическата система на съответните страни. Това важи и за България. От тази необичайна перспектива голямата политика се вижда в различна светлина."
Из книгата