Да бъде ден!

"Христо Смирненски е анализиран и оценяван все в рамките на идеологията, която е изповядвал. Спорът е бил доколко той надмогва т. нар. пролетарска революция или влиянието на символизма. Според изхода на този спор се е стигало до извода, че Христо Смирненски е или затворен в рамките на един художествен метод, чиято основа е комунистическата идеология (социалистическия реализъм), или е напълно приобщен към цялостния литературен процес. И в двата случая обаче се накърнява стойността на неговото творчество и не се отчита огромното значение, което поетът има за развитието на българската художествена литература именно такъв, какъвто е в действителност.

Христо Смирненски е поет на междинното време, т. е. на обществото, което бавно и мъчително, все още недостатъчно успешно, извървява пътя от индивидуализъм към колективизъм. И той, като всички писатели на междинното време, търпи еволюция и бавно се приближава до някакъв идеал на общественото устройство, което осигурява справедливост и хармония. Приближава се чрез изкуството си, което все повече изразява обществената необходимост от подобен идеал. Смирненски следователно трябва да бъде разглеждан като изразител на времето си, на епохата след Вазов, на обществото, което е изгубило хармонията и целостта си, но упорито се мъчи да си ги възвърне.

Смирненски възпява силната, открояваща се личност. Но за разлика от индивидуализма на Пенчо Славейков, той се прекланя пред хората на преобразяващото действие, на тези, които защитават онеправданите, а не на презиращите масата заради нейната сивота. Неговите герои са революционери, действащи личности, които не се примиряват с неправдата и повеждат масите на борба.

"Борба" е думата, която откроява и сплотява тези хора и която им дава сила и енергия. Затова са красиви и хармонични, изпълнени с пророческо вдъхновение. Пътят към пълното осъществяване на тези хора минава през саможертвата заради свободата на народите. Те се борят чрез своите идеи, повеждайки другите, за да постигнат желаната цел. Това е романтичен блясък, който има социална основа. Обществото е готово за промяна, но се нуждае от герои, които да го организират и освободят от предразсъдъци, комплекси, заблуди."
Панко Анчев

Да бъде ден!
Ний
Огнен път
През бурята
Към висини
Пролетта на робите
Пролетарий
Първи май
Стария музикант
Братчетата на Гаврош
Ковачът
Цветарка
Улицата
Безименните души
Пролетно писмо
Уличната жена
Бурята в Берлин
Йохан
Карл Либкнехт
Глад
В поволжието
Северно сияние
Три години
Червените ескадрони
Смъртта на Делеклюз
Гладиатор
Гневът на робите
Москва
Северния спартак
Въглекопач
Утрешния ден
Веригите на мисълта
Вечния карнавал
Червения смях
В очакване на деня - Панко Анчев