"Чой Ен Джун - "Ключът към здравето на вашето дете"
Тревожа се, когато някой боледува. Искам да променя това и използвам всичките си знания, цялата си натрупана творческа енергия. Аз съм роден лекар и станах лекар. Целият ми път, всеки ден от моя съзнателен живот е бил насочен към постигането на тази цел. И успях. "Усещам" своя пациент. Разбирам какво иска. Знам какво му е необходимо. Осъзнавам, чувствам, понякога дори усещам физически, че той има нужда от моята помощ. И аз буквално хващам ръката му и оставам с него дотогава, докато има нужда от моето присъствие в живота си.
Двамата заедно преживяваме тежките минути и периоди. И аз непременно ще бъда с него до момента, когато вече няма да има опасност за здравето му.
Ще отбележа, че макар повечето хора да постигат чудото на своето оздравяване самостоятелно, огромна роля има усещането, че не си сам с поставената задача. Че не си безразличен на лекаря и той е готов да ти подскаже нови пътища, че е наясно с най-съвременните методи, че е компетентен и стабилен, т.е. можеш да разчиташ на него. Не мога напълно да излекувам хората, които вече имат тежки хронични заболявания, но мога да ги подкрепя, да им покажа посоката на самостоятелната всекидневна работа върху здравето им, която протича извън кабинета; мога чрез палиативно лечение и чрез лечение на симптомите да постигна стабилна и продължителна ремисия, премахване на болката, на дискомфорта, на постоянния страх и усещането, че са сами с проблема си.
Но аз разбирам, а и вие трябва да разберете, че съществуват такива заболявания, които не могат да бъдат излекувани напълно. Лекарите, които предлагат панацея или гарантират "стопроцентово излекуване без рецидиви", в много случаи най-вероятно са шарлатани. Следете какво ви обещават, възприемайте правилно състоянието си – в това е ключът към успеха.
Хроничните заболявания и тези, които не могат да бъдат излекувани напълно, в по-голямата си част засягат здравословното състояние на хора в напреднала възраст, чиито душа и тяло твърде дълго са носили проблемите и те са се задълбочили. Но кризи четири пъти годишно и веднъж на четири години – това са различни неща. Можете да избирате в какъв режим да живеете, а аз ще помогна с всичко, с каквото мога.
За щастие, при децата нелечимите и хроничните състояния се наблюдават много по-рядко – техните души са отворени за промени и те живо и ярко реагират на такива промени, когато на мястото на нещо негативно, нещо, което им тежи, идва нещо светло и позитивно. Компенсаторните способности на организма, за които вероятно ще спомене всеки лекар от европейската школа, също изиграват своята положителна роля. По време на активния растеж, който продължава от раждането до осемнадесетгодишна възраст, организмът постоянно се променя, днес е един, утре вече е друг и ако му повлияем благотворно между това "днес и утре", болестта ще остане във "вчера".
Струва ли си страдащият човек, който по някакви съдбовни причини отдавна не може да намери облекчение и да осъзнае пътя към самостоятелното оздравяване, изобщо да ходи на лекар? Човекът, който е занемарил болестта си и може би вече е изгубил надежда? Със сигурност си струва. Точно такива хора трябва да получат не просто формалната схема на лечение, но и нещо много повече от обикновените схеми – топло отношение, философия, реална физическа помощ, облекчаване на състоянието им в момента (работа със симптомите), търсене на първопричините за негативните промени в здравето (дългогодишният опит доказва, че страшно много идва отвътре, от душата на човека и източниците на изцелението или стабилизацията на здравето трябва да се търсят и откриват пак там).
Много съм работил върху схемите за подкрепа на такива хора, защото, уви, на повечето възрастни пациенти е присъщо да проточват нещата, да отлагат посещението при лекаря, да изпускат началните стадии, когато болестта все още може да бъде победена изцяло. Това са слабости на европейския подход към заболяванията. Такива методи на лечение невинаги дават положителни резултати, защото са насочени най-вече към премахване на симптомите, които безпокоят пациента, и не търсят истинската причина за болестта. Именно по тази причина първата ми книга е адресирана до родителите. До родителите, чиито деца имат проблеми със здравето. Всеки проблем ни разказва за нещо повече от обичайната висока температура, от изследванията или прегледа с ултразвук, от особеностите при функционирането на точно този детски организъм. Всеки здравословен проблем показва невидимия духовен път, промените в начина на живот, които са необходими на подрастващия. Човек може да изпитва емоции и да мисли на своето (все още не логическо, а образно) ниво буквално от първите дни на живота си. Затова дори бебето показва с телцето си онова, което чувства и мисли, онова, което му е на душата.
Ако говорим за възрастен, в половината случаи имаме предвид премахването на неприятните симптоми и поддържането на здравето в нормално състояние, ремисиите, съветите към пациента.
Ако говорим за дете, в девет от десет случая можем да обещаем пълно излекуване – стига родителите, семейството също да осъзнават задачата си и да помагат на лекаря.
Вие държите в ръцете си труда на лекар практик, който работи в клиника от две десетилетия, който има знания и поглед към всяка ситуация, чиито деди са лекували поколения хора. Опрете се на този опит и ще можете да помогнете на детето си.
Ще можете да помогнете и на себе си. Ще се окаже, че не е толкова трудно да разшифровате онези състояния, които сте имали като дете и които може би сте пренесли в зрелия си живот. И те продължават да влияят върху вашето „днес“, тъй като към тях не е било подходено по необходимия начин. Не казвайте "вече е късно", ако пред вас като дете е стояла задача, останала нерешена, ако тя съществува и до днес и е все така актуална. Съдбата е упорита дама.
Нещо повече: за да се подобри здравето на вашето дете, със сигурност и вие трябва да работите по вашето минало и физическото ви състояние, по правилната оценка на мястото ви в света и на поведението ви, по взаимоотношенията в семейството. Здравето не е само субективен фактор и със сигурност не е изолирано от външния свят. Последната мисъл, на която бих искал да обърна внимание, е следната. Децата много често "разиграват" същите сценарии, които са преживели и родителите им, но които не са били осъзнати и приключени по верния начин. Например бащата говори за нощното напикаване – е, какво толкова, и на мен ми се е случвало, после се оправих. От една страна, тук се крие надеждата, че и детето ще се оправи. От друга, таткото отрича онези тежки емоции и преживявания от детството, които са довели до собствените му проблеми... и не допуска, че неговият син, който трябва да бъде "силен и смел", също може да ги има. Проблемът идва по наследствена линия, никой не обръща внимание на душевните потребности и момчето изпада в конфузни ситуации пред майка си, пред сестра си, в детската градина, подложено е на психоемоционален стрес.
В живота често възникват трудни, смазващи ситуации. Понякога те са толкова мъчителни, че ангажират цялото внимание, всичките душевни сили на човека. И той потъва, дави се в тях. Също като в тресавище не може да усети земя под краката си и затъва все по-дълбоко в проблемите си. Губи дори представата какво е това здраве и какво може да бъде, вътрешният му курс е погрешен. А времето, уви, не може да се върне назад... Организмът е обезсилен в борба, чиито смисъл и цели не може да разбере, чувства се обиден. Така идва болката. Така се ражда болестта."
Из книгата
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа
