Психотерапевт. Как да станеш, как да бъдеш и защо си струва?

Книгата е част от поредицата "Клинична психология". Психотерапията се счита за най-трудната и най-привлекателна изява на психологическа компетентност, за върха на психологическата реализация, за майсторската професия. Предвид противоречивата и неуредена все още пътека на професионално развитие, психотерапията излъчва сила и тайнственост за стъпващите на нея. Но отново парадоксално е, че основният фокус на интереса "как да станем терапевти" пада върху формалното - лицензи, стандарти, курсове и сертификати, и по-малко върху психологическото - какво изпитват терапевтите, какъв смисъл намират в работата си, как живеят. Тази книга е за тези въпроси и може да помогне в планирането и подготовката за терапевтична кариера.

Непроницаемостта на професията на терапевта е противоречива: тя отблъсква много хора от терапията, но и изгражда особен авторитет. Обективно погледнато, непроницаемостта се дължи, от една страна, на факта, че традициите на психотерапията у нас са кратки - това е нова професия. От друга страна, непроницаемостта върви с представата за терапевта като човек, работещ с невидими обекти и сили; човек, на когото всичко "му е наред" и винаги знае "какво ти има". Защо самовъзприемането и възприемането на позицията на терапевта като такъв авторитет са проблем? Авторитетът създава властови и неравностойни отношения, терапевтично отношение от типа лекар-пациент, в медицинския модел на помагането. В този модел терапевтът притежава знанието за проблема на клиента, предписва му решения и оценява напредъка. За терапевта, който цели да подпомогне автономността на клиента, такъв авторитет пречи на постигането на целта. В този смисъл разкриването на гледната точка на терапевтите може да бъде полезно за работата им: не само за отваряне към клиентите, но и за здраво основаване на работата с тях...

"Четейки книгата, се почувствах видяна - в откровените разговори с десетте психотерапевти открих моите преживявания по пътя на "ставането" на психотерапевт - несигурността на първите стъпки, любопитството към собствения вътрешен свят и този на другите, тревогата достатъчно добре ли се справям, удовлетворението от създаването на пълноценен живот за себе си и заедно с клиентите. Психотерапията понякога е самотна професия, но в тази книга открих споделеност на бремето и дара на психотерапевтичното призвание."
Виолета Тръпкова, психотерапевт

"Николай Михайлов е написал един изключително честен и ценен текст, в който ни среща с Човека-терапевт. Деликатният и много чувствителен подход на автора му е помогнал да спечели доверие, за да му бъде позволено да дръпне завесата и да очовечи тайнствения и стерилен образ на терапевта. Книгата е изключително ценна за хората, изкушени да поемат по пътя на обучението по психотерапия. Но книгата също така отваря поле за разговор в терапевтичната общност в България за чувствата, мотивацията и болките на самите психотерапевти. В този смисъл Николай Михайлов поема ролята на терапевт на терапевта, изкарва го на сцената, за да му отвори пространство, в което да изрази свободно самия себе си."
Стоил Атанасов, обучаващ се психодрама водещ