Непроницаемостта на професията на терапевта е противоречива: тя отблъсква много хора от терапията, но и изгражда особен авторитет. Обективно погледнато, непроницаемостта се дължи, от една страна, на факта, че традициите на психотерапията у нас са кратки - това е нова професия. От друга страна, непроницаемостта върви с представата за терапевта като човек, работещ с невидими обекти и сили; човек, на когото всичко "му е наред" и винаги знае "какво ти има". Защо самовъзприемането и възприемането на позицията на терапевта като такъв авторитет са проблем? Авторитетът създава властови и неравностойни отношения, терапевтично отношение от типа лекар-пациент, в медицинския модел на помагането. В този модел терапевтът притежава знанието за проблема на клиента, предписва му решения и оценява напредъка. За терапевта, който цели да подпомогне автономността на клиента, такъв авторитет пречи на постигането на целта. В този смисъл разкриването на гледната точка на терапевтите може да бъде полезно за работата им: не само за отваряне към клиентите, но и за здраво основаване на работата с тях...
За автора
Николай Михайлов е доктор от програмата по общностна психология в университета Вандербилт, САЩ, както и магистър по клинична психология от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има десетгодишен опит в качествени изследвания. Специализирал е количествени методи в психологията, оценяване на програми, методи за организиране на общности и групово-динамичен тренинг. В последните четири години работи по проекти за развиване на училищни общности в България. Асистент е в Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" - Варна. Настоящата книга е първото му изследване.