"Истинският човек според индивидуализма на П. П. Славейков е силен, но сам. Самотата му придава могъщество, независимост и решителност. Той се самоосъзнава като стоящ над "презряната тълпа", понеже му пречи да разгърне способностите си. Сега се проявява друга воля за свобода и независимост, различна от тази на възрожденското време. Само "свръхчовекът" е способен и достоен за тях, защото няма да ги опорочи с някакво служение на тълпата, а ще ги вложи в духовни творения. Те ще преодолеят низостта, повседневността и посредствеността на живота на "фасулковците". Но това не става.
Посредствеността на "фасулковщината" убива поривите и обрича на страдания родените за велики дела. Физическото излизане из обществото на неуките и посредствените в крайна сметка е неизпълнимо, а духовното отшелничество е величаво и красиво и то е единственият смисъл на живота. Чрез изкуството можеш да постигнеш идеали, като надскачаш бита; там си свободен изцяло. Ала не всяко изкуство е убежище за неспокойната и горда душа. То трябва да е израз на високи помисли, силни чувства, възвишени настроения. Истинското изкуство е "втори живот", творение на таланта, пресъздаване на действителността. Не злобата на деня, а деянията на ония, които живеят в самота и самовглъбеност, са неговото истинско вдъхновение. Изкуството не е песен, а размишление. Това е радикално нов възглед за литературата, формулиран и практически прилаган от Пенчо П. Славейков.
Самият Пенчо П. Славейков го следва неотменно. Цялата негова поезия е именно размисъл, а не песен. Тя е и "изкуство", което се създава, а не се извлича от природата; то е винаги нещо "направено", отново сътворено, а не взето наготово, записано и поднесено на читателя като нечия изповед, ненадейно избликнала от сърцето на поета.
С тази особеност трябва да се съобразяваме, когато анализираме, тълкуваме и оценяваме творчеството на Пенчо П. Славейков - в това число и неговата забележителна книга "Сън за щастие". Първото издание на "Сън за щастие" излиза през 1907 г. в Тутракан. Това е една от най-ярките и характерни за великия поет книги, бележещи неговата творческа зрялост. Той пише стихотворенията в нея заедно с доработката, допълването и цялостното избистряне концепцията на друга негова забележителна стихосбирка "Епически песни".
"Сън за щастие" се определя от литературоведите като лирическа поезия. Но това не е чисто лирическа поезия с описания на пейзаци и лирични чувства. В стихотворенията не доминира спокойствие и хармония, породени от спокойствието и хармонията на изобразяваната природа. "Сън за щастие" се родее и по чувствата, и по настроенията, и по размишленията, и по начина на изображение на природата и човешката душа, но най-вече с концепцията за литература и изкуство, характерни за Пенчо Славейков, с "Епически песни", "Кървава песен" и "На Острова на блажените"."
Панко Анчев
Рейтинг: 9.00 / 3 гласа
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
