"Книгата на Брене Браун "Сам срещу дивата пустош" е от този вид книги, които четете на един дъх и после изпитвате нужда да препрочитате, или да се връщате към отделни пасажи. Да подчертавате важните места и да си вадите цитати. Написана е с типичния за Брене Браун стил: дълбок, умозрителен, проницателен, закачливо-шеговит и откровен. Изводите, до които достига, са плод на сериозна предварителна работа: интервюта с различни групи хора, анализ на резултатите; критично и задълбочено проучване на литературата по темата. И тук личните истории присъстват като инструмент за по-силно внушение, за по-дълбоко разбиране, осъзнаване и припознаване с моралните или духовни категории, които се разглеждат. Брене ни говори за новите промени в психиката на човека. Това е нова тема, за разлика от "Даровете на несъвършенството" и "Дълбока дързост". И по-скоро за нуждата от тези "промени". Думата е в кавички, защото Брене описва процеса не толкова като формиране на нещо ново, а като обръщане навътре в себе си, разкопаване на излишните пластове от ограничаващи убеждения, страхове и стереотипи на обществено-приемливото поведение, достигане до същността, до територията на "дивото сърце", както го нарича тя, където няма утъпкани пътеки.
Голямата тема в книгата е усещането за истинска принадлежност, какво означава това състояние и как можем да се върнем към него. Понятието се разглежда не в неговия социален аспект, като принадлежност към определена прослойка, среда, общество или група по интереси - това тя нарича вписване. А като духовна категория, състояние и търсене. Брене казва, че въпреки всичките си различия - на гледни точки, убеждения, социално положение, произход, политически възгледи - дълбоко в себе си ние сме свързани с нещо по-голямо от нас и по тази причина сме свързани и помежду си. Дава примери за това с преживяванията на големи групи от хора, събрали се по радостен повод - футболен мач, - или във връзка с национална трагедия, описвайки колко лесно и естествено съпреживяваме радостта и болката си, как се свързваме помежду си, как разпознаваме безпогрешно, разбираме, усещаме, съпреживяваме радостта или болката на другия, без да познаваме самия него. Когато живеем на територията на дивото сърце, ние никога не сме сами. Свързани сме с нещо по-голямо от нас, със същността, с божественото и с всички, които имат куража да навлязат в тази територия. Но независимо от това колко хора живеят там, пътят към дивото за всеки от нас е различен, самотен, всеки трябва сам да проправи пътеката, не можеш да вървиш по стъпките на този преди теб. А за това е нужен кураж, който не означава отсъствие на страх. Това е куражът да признаеш своя страх, да признаеш неговото съществуване, да си позволиш да го преживееш и заедно с него да продължиш да разчистваш пътеката през дивото. И в тази книга Брене говори за това, че няма правилни и неправилни емоции. А такива, които потискаме, скриваме дори от себе си и не си позволяваме да преживеем, и от друга страна, такива, които имаме куража да признаем и да останем с тях.
Пътят към дивата пустош е самотен и може би най-голямото предизвикателство и почти непосилно изпитание за отделния човек, но наградата е безценна. Това е да не принадлежиш никъде и на никого и в същото време да принадлежиш на себе си и на нещо, което е толкова всеобхватно и безвремево, че на практика означава всичко и нищо. Тоест божественото, което живее вътре в нас. Като дълбоко заровено съкровище. А търсенето на всички съкровища е свързано с любопитство, с навлизане в непознати територии и с много кураж. Но Брене обещава, че това съкровище си струва усилието. И освен това обещание начертава за нас "карта на съкровището" с някои основни ориентири и крайпътни камъни, указващи посоката към дивата пустош, която е различна за всеки. Авторката говори колко е важно да чувстваш, че принадлежиш в семейството си. Тя засяга и друга жизненоважна тема: чувството за принадлежност в един твърде фрагментиран и разединен свят, в който все повече хора се чувстват сами, изгубени, без корен.
След "Даровете на несъвършенството" и "Дълбока дързост" това е поредната добра книга на Брене. Хората припознават себе си в написаното, преживяват го като нещо много лично. "Сам срещу дивата пустош" излиза в особено подходящ момент и има голяма нужда от нея, защото всеки ще бъде докоснат от нея."
Из книгата
Рейтинг: 9.33 / 3 гласа
