"Архивът на Гаврил Кръстевич
На 8.05.2018 по случай 200 години от рождението и 120 г. от кончината на Гаврил Кръстевич в салона на БАН се състоя Научна конференция "Гаврил Кръстевич – политик учен и общественик". Тъй като аз след 150 г. за първи път преиздадох негова книга, бях поканен на тази конференция. В паузите, разговаряйки с участниците, питах дали знаят къде се намира архивът на Кръстевич, съдържащ том II и III от неговата история, за които той говори в първия си том. Едни казваха, че не знаят, други казваха, че се намира в библиотеката "Св. св. "Кирил и Методий", но на въпроса виждал ли е някой лично този архив положително отговори само проф. Вера Бонева (УНИБИТ).
На въпросите към библиотеката дали архивът е при тях, в началото получавах отрицателни отговори, но през октомври 2018 г. г-н Александър Мошев ми съобщи: "Да, намерен е!". В разговор с директорката на Библиотеката доц. д-р Красимира Александрова получих любезното ѝ съгласие издателство "Гута-Н" да извърши огромния труд по преписа, превода на съвременен български език, редакции, корекции и издаването на този труд.
Г-н Александър Мошев сканира грижливо ръкописа и тогава започнах работа над него. Оказа се далеч по-тежък труд, отколкото аз малко наивно си го представях. Примери от ръкописа са дадени в Приложения 1 и 2, а има и далеч по-трудни листове. Ръкописът се състои от 5 файла, съдържащи съответно 502, 431, 321, 348, 194 листа. Във възпроизведения текст са дадени и означенията на листовете в скобки, така че за първия файл използвам {ххх}, за втория {2-ххх}, за третия {3-ххх} и т.н. Това помага на онези, които искат да видят нещо в оригиналния текст бързо да постигнат това. Кръстевич използва старата кирилица, както е дадена в Таблица 1. Човек първо трябва да свикне с неговото изписване на буквите, за да може да чете текста. Таблица 2 дава и числените значения на буквите, използвани от Кръстевич. Те също са необходими за правилния прочит.
Ръкописът съдържа студии, непредвидени за публикация, том II и том III, множество преписи от оригинални текстове на гръцки, латински, френски и др. езици. Тогава е нямало копирни машини и Кръстевич си е правил записки в различните библиотеки на света, в които е бил. Някъде липсват листи, някъде текстът е нечетим... Всички тези места са отразени с многоточие в преписа. Текстовете на български и латински са предадени в преписа. Текстовете на гръцки – не, поради изключителната трудност при прочита им. Това обаче не нарушава непрекъснатостта на произведението, защото текстовете се дават винаги за доказателство на преди това споменато изложение на текста на български.
Изучавайки оригиналния ръкопис, виждаме огромната промяна, която нашият език е претърпял през последните 150 години. Родителният и дателният падеж са почти изчезнали днес, много думи тогава са имали друго значение напр. съвещание = договор, прелест = измама, и мн. др. Други думи са се съхранили в другите славянски езици, но в нашия вече се използват с друго значение напр. гора = планина, лето = година и мн. др., а други пък са изчезнали: напокон = след това и др. И накрая, словоредът е различен, често глаголът е в края на изречението, както в немския, изреченията са дълги и с много подчинени изречения. Но езиковото му богатство е огромно и учудващо модерно!
Впечатляваща е изключителната загриженост за най-доброто датиране на събитията. Кръстевич използва всички източници за съответното събитие, съпоставя данните им и търси логическата им непротиворечивост. Познавайки издадените вече по време на Западноевропейския ренесанс таблици с датите на християнските празници и на слънчевите затъмнения, той постига най-доброто по отношение на датирането. Друго впечатляващо качество на Кръстевич е отличното познаване на историята на Източната римска империя. Така, че събитията от българската история са винаги представени в точния контекст на "световните" събития по съответното време. Това допринася да се получи една далеч по-пълна картина на описваните събития и техните взаимни връзки с политическите събития на обкръжаващия българите свят.
Ръкописът съдържа студии, непредвидени за публикация, том II и том III, множество преписи от оригинални текстове на гръцки, латински, френски и др. езици. Тогава е нямало копирни машини и Кръстевич си е правил записки в различните библиотеки на света, в които е бил. Някъде липсват листи, някъде текстът е нечетим… Всички тези места са отразени с многоточие в преписа. Текстовете на български и латински са предадени в преписа. Текстовете на гръцки – не, поради изключителната трудност при прочита им. Това обаче не нарушава непрекъснатостта на произведението, защото текстовете се дават винаги за доказателство на преди това споменато изложение на текста на български.
Изучавайки оригиналния ръкопис, виждаме огромната промяна, която нашият език е претърпял през последните 150 години. Родителният и дателният падеж са почти изчезнали днес, много думи тогава са имали друго значение напр. съвещание = договор, прелест = измама, и мн. др. Други думи са се съхранили в другите славянски езици, но в нашия вече се използват с друго значение напр. гора = планина, лето = година и мн. др., а други пък са изчезнали: напокон = след това и др. И накрая, словоредът е различен, често глаголът е в края на изречението, както в немския, изреченията са дълги и с много подчинени изречения. Но езиковото му богатство е огромно и учудващо модерно!
Впечатляваща е изключителната загриженост за най-доброто датиране на събитията. Кръстевич използва всички източници за съответното събитие, съпоставя данните им и търси логическата им непротиворечивост. Познавайки издадените вече по време на Западноевропейския ренесанс таблици с датите на християнските празници и на слънчевите затъмнения, той постига най-доброто по отношение на датирането.
Друго впечатляващо качество на Кръстевич е отличното познаване на историята на Източната римска империя. Така, че събитията от българската история са винаги представени в точния контекст на „световните“ събития по съответното време. Това допринася да се получи една далеч по-пълна картина на описваните събития и техните взаимни връзки с политическите събития на обкръжаващия българите свят.
Поклон пред вечната памет на този велик българин!
От издателя
Николай Иванов Колев
20.03.2019
Херцогенаурах, Германия"
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
