Илко Димитров е автор на книгите:
- "Опит за определение" (стихове, 1989);
- "Приказки за Поп" (книга за деца, 1992);
- "Обратен водопад" (стихове, 1995);
- "Вселена по здрач" (стихове, 1998);
- "Паркът" (поема, 1999);
- "Трите кошници" (стихове, 2000);
- "Разчленяване" (поема, 2001);
- "Двамата съдружници" (есета, 2007);
- "Бяло" (избрана поезия, 2008);
- "Продавачът на конци" (поема, 2009);
- "Бог в Ню Йорк" (проза, 2010);
- "Четири" (поезия, 2011);
- "Това едно / можеш ли го" (поезия, 2013);
- "Черно" (избрана поезия, 2018).
Носител е на Годишната награда на Сдружението на българските писатели за 1999 г. за поемата "Паркът" и на Националната награда "Иван Николов" за най-добра поетична книга на 2009 г. за поемата "Продавачът на конци".