Модерна европейска проза.

"Любимата ми специалност - историята, ме научи, че субективността на човешките постъпки е най-силният им двигател, много по-силен от изкуствено създадената теория за историческата закономерност. Интересите на хората и действията им, произтичащи от тези интереси, определят хода на историята, те са главните движещи сили, често пъти скрити, като водата за воденицата. Помниш ли воденичното колело на село при прабаба ти? Ти беше съвсем мъничка и очаровано заставаше до улея за водата, мъничко изплашена, че ако паднеш, със сигурност ще се удавиш, а водата течеше ли - течеше, не се пееше, само неудържимо течеше. Действията на хората се захранват от интересите им, както лопатките на колелото се захранват от мощните струи на падащата отвисоко вода. Не знам защо се сещам за тази картина. Може би защото моята приятелка, писателката, каза, че човек не бива да се залавя с история, защото това ще го принуди да се ангажира с роля в нея"
Ева Кантуркова
"Романа си "Не чакай слънцето да залезе" Ева Кантуркова е нарекла "политически роман", но не по-малко основателно би могла да го определи като философски или психологически. Авторката не се придържа строго към каноните на литературната теория, не се страхува да експериментира. Тя прокарва мисълта, че това, което не е написано, все едно никога не е било, богато използва афоризмите на Балтасар Грациан, философа-католик от XVІІ век, които наскоро след появата си придобиват популярност в цяла Европа, а не са изгубили значимостта си и до днес.
Заедно с умело вплетения разказ за съдбата на Карел Сабина, виден писател, поет и драматург от ХІХ век, либретист на опери, включително на "Продадена невяста", навежда читателя към извода, че през вековете моралът на хората не се е променил много, амбициите, борбата за власт, приятелството и предателството, интригите, завистта, себичността и желанието за отмъщение определят не само човешкото поведение, но и хода на историята още от древни времена."
Маргарита Кюркчиева
Ева Кантуркова (1930), голямата Дама на съвременната чешка литература, е писателка и журналистка, авторка на филмови сценарии. Активно се ангажира в обществения, политическия и културния живот на страната. Говорителка на независимата гражданска инициатива "Харта-77" по време на тоталитарния режим, тя е арестувана и затворена за близо една година с обвинение в противодържавна дейност. Забранено ѝ е да публикува произведенията си. След събитията през 1989 г. става депутат в чехословашкия парламент, заема висока длъжност в Министерството на културата, председателка е на Общността на чешките писатели (1994–1996). Значителното ѝ по обем белетристично творчество и обществената ѝ дейност ѝ носят множество национални и международни отличия.