220 години от рождението на д-р Петър Берон. 195 години от написването на Рибния буквар. ... "Буквар с различни поучения" на д-р Петър Берон, по-известен с наименованието "Рибен буквар", е напечатан през 1824 г., изигравайки голяма роля не само в избистрянето на педагогическите идеи, но и в оформянето на българския книжовен език. Това е първото произведение, с което българският книжовен език става изцяло народен. Безспорен факт е, че преди него съчиненията на Паисий Хилендарски и на Софроний Врачански са писани на народен език в основата си, но са и примесени с много черковнославянски елементи. ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото от Паисий до Ботев. Книгата представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителни текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, ... |
|
|
Академик Иван Радев е професор във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Автор е на редица книги върху проблеми на българската литература от XIX-XX век: "История на българската литература през Възраждането", "Таксидиотството и таксидиоти по българските земи", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Българската литература на ХІХ век - от анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Библията и българската литература", "Столица на оцелелите", "История на Велико Търново. XVІІІ-ХІХ век& ... |
|
|
Книгата “Отец Паисий Хилендарски. Контекст и отгласи от личността и делото му” е посветена на 250-годишнината от създаването на “ История славянобългарска ”, но като подход, проблематика и интерпретация тя няма юбилеен характер. Вместо традиционно монографично изследване авторът и си поставя за цел да задълбочи познанието за един или друг от аспектите на Паисиевото дело в тясна връзка с неговата реформаторска роля. Първите дялове реконструират моменти от атмосферата, в която Паисий Хилендарски пише “История славянобългарска”. Проблематизират се версии за статута му сред анонимното монашеско обкръжение в средата на XVIII ... |
|
|
"Било е време - и в живота, и в литературата - писмата да се възприемат като форма на съществуване. Днес те са част от ненужния и изхвърлен реквизит на миналото. Неслучайно обаче продължава да е жива думата анахронизъм - това ще рече, че тя има какво да изразява и човекът изпитва определена нужда от него. Така е с писмовното наследство. Сигурно в някоя литература има такава книга. В нашата няма - или поне не в този вид и обхват във времето и текстовете. Но не това е причината да се заема с нея. Или - не основната и единствената." Иван Радев ... |
|
|
Академик Иван Радев работи като професор във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на редица книги върху проблеми на българската литература от XVIII - XIX век: "История на българската литература през възраждането", "Енциклопедия на българската възрожденска литература", "Таксидиотство и таксидиоти по българските земи", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Българската литература на XIX век - от анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Библията и българската литература", & ... |
|
|
Академик Иван Радев на 70 години. ... "...Всичко, което е достояние на човека, е вложено в езика. Рядко се замисляме за дългия живот и вечната душа на думите, рядко правим изводи за отмъщението, с което ни отговарят. Аз винаги съм на колене пред езика – в смут и несигурност пред неговата сила и морал, обвеяни с мистика и непреходност... Дано успея да си напиша това, което ми е дадено…" Иван Радев ... |
|
|
Книгата, посветена на юбилейната 250-годишнина от завършването на "История славянобългарска", събитие, влязло в културната програма на ЮНЕСКО за 2012 година. То е опит да се защити една цялостна концепция за ролята на Паисиевия труд в процесите на духовно-просветна пробуда и възмога на Велико Търново и Търновския край. Тя - с така очертаните си широки времеви граници от Кованлъшкия (1783 г.) до Мерданския препис (средата на XIX в.), включила внушителен брой стигнали и нестигнали до нас текстове, има какво ново да ни каже, с какво да дообогати познанията ни за Паисиевото дело. ... |
Рейтинг: 9.25 / 4 гласа
