
Но ето че "електронното съзнание" на Валтер Фабер не съумява "да изчисли" неговото бъдеще, защото вложените в машината на разума му данни са погрешни... Срещайки случайно дъщеря си Сабет, той бавно и мъчително започва своето "пътуване към себе си", "завръщане" към изгубения рай на човешката общност, на благодатната спойка с природата и себеподобните... Колкото и да се утешава с теорията на вероятностите, той неволно унищожава един млад живот, все пак завещавайки на читателя стремежа си към човечност...
Макс Фриш - (1911 - 1991 г., Цюрих) е един от най-големите и най-известният в България швейцарски писатели. Има необикновена и богата творческа съдба на архитект, автор на книги, пиеси, сценарии за филми, литературно-критически студии, журналист. Професиите му позволяват да пътува по света и след това да пресъздава преживяванията си, включително като артилерист във Втората световна война, в литературни, театрални и филмови творби.
Носител е на Награда Конрад Фердинанд Майер, Награда Георг Бюхнер на Немската академия за език и поезия, Литературна награда на град Цюрих, Награда Рокфелер за драматургия, Голямата награда на швейцарската Шилерова фондация, Награда за мир на Асоциацията на немските книгоиздатели. Най-популярните в България са романите му "Щилер", "Хомо Фабер", "Ще се нарека Гантенбайн", както и петте тома, издания на "Леге Артис", с непревеждани досега творби, сред които първите му романи: "Мъчни хора" и "Юрг Райнхарт", както и нови текстове от "Дневниците" и пиесата "Биография. Игра".