Константин Иванов е роден през 1938 г. в София. Завършва Езиковата гимназия в Ловеч, следва "Българска филология" в Софийския университет. Като студент започва да сътрудничи на предаванията за Франция на "Радио България". Журналистическия занаят учи в международния отдел на в. "Земеделско знаме", смятан за най-професионално списваният вестник в онова време. Евгений Станчев, съученик от Ловеч и близък приятел, го убеждава, че е удоволствие да се работи и в "Народна младеж", където, по собственото му признание, са били най-хубавите му години. В 1978 г. в. "Работническо дело" го праща кореспондент в Бейрут, където припламва незагасналия и до днес огън на войната в Близкия изток. От 1983 до 1988 г. е директор на "Радио България". Следват пет години в Прага като представител на СБЖ в Международната организация на журналистите. След завръщането си продължава журналистическата си кариера във в. "Дума".
Автор е на книгите "Победа на героизма и солидарността", 1973 г. - за войната във Виетнам, "Подвижните пясъци на Близкия изток", 1981 г. и "В Близкия изток - подстъпи към агресията", 1982 г. В 1980 и 1982 г. Българската телевизия излъчва два негови филма, свързани с близкоизточния конфликт.
