Само жестоко седя

Лято е в тази книга, дори и природата да не го изтъква, дори и цветята да са само едва напъпили или отдавна вече прецъфтели. Лято е в тази книга, тъй като светлината на лятото е запалена: веднъж пронизително остра, друг път смрачена от буреносни облаци, и същевременно - магична, светлина, която обезсилва часовника и компаса, събира без усилие разделеното във времето и пространството - горе и долу, както ако странстващият по кълбящите се вълни на Нева в същото време вижда димящия басейн на градска къпалня.

Поетиката на едновременност на всичко неедновременно е формулирана от самата писателка: "Не сцените са, които си спомням, в много по-голяма степен са придружаващите тези сцени сензации..."