
Около личния живот и тайните дела на тази жена, която не е оставила на света дори един сигурен образ от своята феноменална красота, се вихрят дяволски легенди. Отровителка, развратница, кръвосмесителка, прелюбодейка, коварна отмъстителка... Пресъздал я е Юго в драма, възпял я е Доницети в опера, безброй са нейните биографии, близо двайсет филма са посветени на живота ѝ.
Романът на Жоаким Буфле, френски историк и автор на множество исторически трактати и романи, идва да възстанови автентичното лице на дъщерята на папа Александър VІ Борджия. Основаваща се върху исторически извори, а не върху черни легенди, тази биография се противопоставя на измислиците и представя една любяща и ранима жена, изключително деликатна и интелигентна по природа, образована събеседница на най-големите умове на съвремието, но станала не по своя воля политическо оръдие на своя баща и на своя брат Чезаре. Една жена, която се стреми към светостта в опустошената от войни Италия, извисявайки се над кървавите политически заговори, властолюбието и тайните любови.
Давайки думата на Лукреция, която два месеца преди смъртта си излага в дневник своето битие, авторът ни потапя в нейния свят, приканвайки ни да споделим най-интимните моменти от живота ѝ, живота на една изтерзана и светла личност, предвестница на хуманизма. Далеч от "сензационни разкрития", пошли намеци и пиперливи сцени, романът дневник е причислен от критиците към четирите най-стойностни произведения, посветени на Лукреция Борджия.