" Елъри, Петък, 30 Август
Ако вярвах в поличби, тази щеше да е от лошите. На лентата за багажа е останал само един куфар. Той е яркорозов, целият е облепен със стикери Хелоу Кити и със сигурност не е мой. Облегнат на дръжката на своя огромен куфар, брат ми Езра го гледа как минава покрай нас за четвърти път. Тълпата около лентата вече почти се е разотишла, като се изключат двама души, които се карат кой е трябвало да проследи какво става с резервацията им за кола под наем.
– Може би трябва да го вземем – предлага Езра. – Изглежда, че собственичката му не е била в самолета ни, а и мога да се обзаложа, че има интересен гардероб. Вероятно много неща на точки. И лъскави. – Телефонът му иззвънява и той го изважда от джоба си. – Баба е отвън.
– Не мога да повярвам – промърморвам аз и изритвам металната част на лентата за багажа с върха на маратонката си.
– Целият ми живот е в този куфар. Това е малко преувеличено. Целият ми живот беше в Ла Пуенте, Калифорния, допреди около осем часа. Като се изключат няколкото кашона, изпратени до Върмонт преди седмица, куфарът съдържа онова, което беше останало.
– Предполагам, трябва да съобщим, че го няма. – Езра оглежда района за получаване на багажа, прокарвайки ръка през късо подстриганата си коса. По-рано имаше гъсти тъмни къдрици като моите и аз все още не мога да свикна с начина, по който го подстригаха това лято. Той накланя куфара си и се насочва към информацията.
– Вероятно ето там. Хилавият младеж на гишето изглежда сякаш все още е гимназист, с обсипани с червени пъпки страни и брадичка. На лъскавата табелка с името му, закачена накриво на синята му жилетка, пише "Анди". Когато му казвам за куфара си, тънките му устни се извиват и той обръща глава към куфара Хелоу Кити, който все още се върти на лентата.
– Полет 5624 от Лос Анджелис? Със спиране в Шарлът? Аз кимвам.
– Сигурна ли сте, че този не е вашият?
– Абсолютно.
– По дяволите! Обаче ще се появи. Трябва само да попълните това. – Той издърпва рязко едно чекмедже и изважда формуляр, който плъзга към мен. – Някъде тук има химикалка – измърморва, ровейки апатично сред купчина листа.
– Аз имам. Отварям раницата си и изваждам книга, която оставям на гишето, докато търся химикалката. Когато вижда опърпаната твърда корица, Езра повдига вежда.
– Сериозно ли, Елъри? – изрича въпросително той. – Взела си "Хладнокръвно" в самолета? Защо просто не я изпрати с останалите си книги?
– Защото е ценна – отговарям отбранително.
– Знаеш, че това всъщност не е подписът на Труман Капоти – извърта очи той. – Измамили са Сейди.
– Няма значение. Важна е идеята – промърморвам аз. Майка ни ми купи "подписаното" първо издание през Ибей преди четири години, когато получи ролята на труп номер 2 в "Закон и ред". На Езра подари албум на "Секс Пистълс" с автограф на Сид Вишъс, който вероятно е точно толкова фалшив. Вместо това е трябвало да купи кола с добри спирачки, но Сейди никога не е била добра в дългосрочните планове. – Както и да е, знаеш какво казват. Когато си в "Мърдърленд"... Най-после изваждам химикалката и започвам да пиша името си на формуляра.
– Значи отивате в Еко Ридж? – пита Анди. Спирам на второто "к" от името си, а той добавя: – Вече не го наричат така, да знаете. И сте подранили. Няма да е отворено още една седмица.
– Знам. Нямах предвид тематичния парк. Имах предвид... – замълчавам за момент, преди да добавя града и набутвам книгата в раницата. – Няма значение – казвам аз и се съсредоточавам върху формуляра. – Колко време отнема, докато човек си получи багажа?
– Не трябва да е повече от ден. – Погледът на Анди се стрелка между мен и Езра. – Вие, хора, много си приличате. Близнаци ли сте? Кимвам и продължавам да пиша. Езра, учтив както винаги, отговаря:
– Да, близнаци сме.
– И аз е трябвало да съм близнак – казва Анди. – Но другият бил погълнат в утробата. – Езра надава удивено тихо пръхтене, а аз сподавям смеха си. Това се случва на брат ми непрекъснато – хората споделят с него най-странни неща. Имаме почти еднакви лица, но неговото някак вдъхва доверие на хората. – Винаги съм си мислил, че е яко да си близнак. Може да си разменяте местата и да заблуждавате хората. Аз вдигам глава и Анди ме поглежда, присвивайки очи.
– Е, предполагам, че вие двамата не може да го правите. Не сте правилните близнаци.
– Със сигурност не сме – усмихва се престорено Езра. Започвам да пиша по-бързо и подавам попълнения формуляр на Анди, който откъсва горните страници и ми връчва жълтото копие отдолу.
– Значи някой ще се свърже с нас, нали? – питам аз.
– Да – отговаря Анди. – Ако не ви се обадят утре, звъннете на номера най-долу. Забавлявайте се в Еко Ридж. Когато тръгваме към въртящата се врата, Езра издиша шумно, а аз му се усмихвам през рамо.
– Намираш толкова мили приятели.
– Сега не мога да престана да мисля за това – потреперва той. – Погълнат. Как изобщо се случва? Той дали... Не. Няма да правя предположения. Не искам да знам. Обаче какво странно нещо, с което да израснеш, нали? Да знаеш колко лесно е можело ти да си погрешният близнак. Излизаме и се озоваваме сред задушен, пълен с изпарения от коли въздух, което ме изненадва. Дори и в последния ден на август очаквах във Върмонт да е много по-хладно от Калифорния. Прибирам косата от врата си, докато Езра скролва на телефона си.
– Баба казва, че обикаля, защото не искала да спира на паркинга – докладва той.
– Тя изпраща съобщения, докато шофира? – повдигам вежда въпросително.
– Очевидно. Не съм виждала баба си, откакто ни беше на гости в Калифорния преди десет години, но доколкото я помня, не би направила точно това."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
