Хорът на забравените гласове

Детектив Хари Бош се завръща в Лосанджелиското полицейско управление с единствената цел да финализира неприключени следствия. Убийството на едно момиче през 1988 година е неговият пръв случай. ДНК съответствие води до възобновяване на следствието и се оказва, че престъплението изобщо не е забравено. Последиците от тази смърт са разрушили живота поне на още двама души и където и да потърси, Бош открива жива скръб, огнен гняв и бездънен кладенец от предателства и злонамереност.

С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани - а може да предизвиква и нови, още по-парещи.

От перото на автора, обявен за най-добрия писател на мистерии в света, Хорът на забравените гласове е интелигентен и непосредствен шедьовър в стила на най-големите трилъри.

Книгата е част от поредицата Кралете на трилъра от ИК Бард.

"В практиката и протокола на Лосанджелиското полицейско управление повикването с код две - шест предизвиква най-незабавна реакция и поражда най-силен страх под бронираната жилетка. Защото това повикване често оказва пряко отражение върху кариерата. То идва от комбинацията на радиопозивната с код две, която означава "реагирай колкото може по-бързо", и шестия етаж на Паркър Сентър, от който началникът на полицията командва управлението. Две - шест е спешна призовка в кабинета на началника и всеки полицай, който си харесва работата, се подчинява, без да се мае.

При предишното си назначаване детектив Хари Бош беше работил над двайсет и пет години в управлението и нито веднъж не бе получавал спешно повикване от началник на полицията. Всъщност освен на връчването на полицейската значка в академията през седемдесет и втора, никога не се бе ръкувал или разговарял лично с полицейски началник. Беше преживял неколцина и естествено, бе ги виждал на полицейски прояви и погребения, обаче просто през годините никога не му се бяха изпречвали на пътя. На сутринта на завръщането си в полицията след тригодишно прекъсване той получи първото си повикване две - шест, докато си връзваше вратовръзката пред огледалото в банята. Помощникът на началника се обаждаше по личния му мобилен телефон. Бош не си направи труда да попита как са намерили номера му. От само себе си се разбираше, че кабинетът на началника разполага с властта да действа по такъв начин. Бош само отговори, че ще пристигне след час, на което помощникът отвърна, че ще го очакват по-рано. Хари дозавърза вратовръзката си в колата, докато шофираше колкото можеше по-бързо - доколкото позволяваше трафикът по магистрала 101 към центъра.

От момента, в който затвори телефона, докато мина през двукрилата врата и влезе в кабинета на началника на шестия етаж в Паркър Сентър, изтекоха точно двайсет и четири минути. Той си мислеше, че е постигнал нещо като рекорд, въпреки че беше паркирал неправилно на Лос Анджелис Стрийт пред полицейското управление. Щом знаеха номера на личния му мобифон, сигурно бяха наясно, че е извършил истински подвиг, като е стигнал от Холивудските хълмове до кабинета на началника за по-малко от половин час. Обаче помощникът, лейтенант, казваше се Хохман, го изгледа с безразличие, посочи увитата в найлон кушетка, на която вече чакаха други двама и каза:
- Закъсняхте. Седнете.

Бош реши да не възразява, за да не влоши положението още повече. Отиде при кушетката и се настани между двамата униформени, които бяха заели местата от двата края. Двамата седяха вдървено и не разговаряха. Явно също бяха получили позивна две - шест.

Минаха десет минути. Мъжете от двете му страни бяха привикани преди него и началникът ги задържа точно по пет минути. Докато вторият бе вътре, на Бош му се стори, че чува високи гласове от светая светих. Когато полицаят излезе, лицето му изглеждаше пепеляво. Нещо се беше издънил пред началника, а се говореше - и бе стигнало до пенсиониралия се Бош, - че новият не търпи издънки. Беше чел в Таймс за някакъв щабар, който бил понижен, задето не съобщил на началника, че синът на един градски съветник, обикновено съюзяващ се срещу управлението, е задържан за транспортно произшествие. Началникът научил едва когато съветникът се обадил да се оплаче от полицейски тормоз, като че ли управлението било накарало сина му да изпие шест водки-мартини в бар Мармаунд и на път за вкъщи да се опита да прегази с колата си дънера на едно дърво на Мълхоланд."
Из книгата

Името на американския писател Майкъл Конъли е добре известно на всички фенове на трилърите и криминалните романи. С повече от тридесет заглавия, продадени в над шестдесет милиона копия и преведени на 39 чужди езика, той е един от най-продаваните съвременни автори. Едва с дебютния си роман, Черното ехо (The Black Echo), Конъли грабва престижната награда на Mystery Writers of America. Герой в книгата е легендарният детектив Хари Бош, с който писателят си спечелва много верни читатели. През 1994 г. Президентът Бил Клинтън излиза от книжарницате пред очакващите го камери, държейки в ръка копие от Блондинка в бетона (The Concrete Blonde) - едва трети роман за Майкъл Конъли. По някои от романите са направени телевизионни адаптации, а през 2002 г. един от тях (Blood Work), се появява и на широкия екран. Филмът е под режисурата на Клинт Истууд. Адвокатът с Линкълна е друг бестселър, чийто сюжет е адаптиран за кинолента - с участието на звездата Матю Макконъхи като Мики Халер.

Майкъл Конъли е автор на още световни бестселъри, сред които Черната кутия, От погрешната страна на раздялата, Блудна луна, Мъртво вълнение и други. Ето и историята на живота и творчество на Майкъл Конъли:

Писателят е роден на 21 юли 1956 г. във Филаделфия. Семейството се премества във Флорида. Баща му е строителен предприемач и след като завършва гимназия, Майкъл Конъли крои планове да продължи семейната линия. Записва се в Университета във Флорида, но учебната програма по строителство не предизвиква у него голям интерес и той си взима 18-месечна почивка от курсовете. През това време работи, като заема незначителни дъжности. Но тъкмо това е и времето, в което той открива за себе си творчеството на Реймънд Чандлър. По собствените му думи, това променя живота му. Той става запален фен и само за няколко седмици прочита всички книги на Реймънд Чандлър. "Тогава имах желанието не само да чета тези книги - споделя Майкъл Конъли - исках да ги напиша". Той има известни колебания да съобщи на баща си за своето решение.

Двамата обсъждат семейния строителен бизнес и шансовете на Майкъл да се прехранва като романист. Те стигат до извода, че за да има поглед върху престъпния свят, Майкъл трябва да бъде адвокат, ченге или репортер. След като решението е окончателно, Майкъл Конъли взима магистърска степен по журналистика, както и степен по творческо писане, където един от неговите учители е романистът Хари Кройс.

След завършването си през 1980 г., няколко години Майкъл работи за различни периодични издания като криминален репортер. Едновременно с това, макар и в недостатъчен обем, той пише художествена литература и не предава първоначалната си идея. Написаното през този период той счита за недостатъчно добро и не прави опити да го издаде - това е част от учебния процес. Но работата му му дава важно предимство: той ежедневно става свидетел на случки от подземния свят, в които служителите на закона се опитват да спрат престъпността и да запазят собствения си живот. Драматични човешки истории са разказани и с интервютата (съвместно с други репортери) с оцелелите от голяма авиационна катастрофа. Този материал на списанието, за което работи Майкъл Конъли, получава голям отзвук в обществеността и редица награди - включително Пулицър. Скоро след това Майкъл получава предложение за работа като криминален репортер за едно от най-големите печатни издания - Лос Анджелис Тайм. Тогава писателят (вече женен за приятелката си Линда Маккейлъб), се премества в Лос Анджелис. Този успех в кариерата на журналист дава нов тласък и на творчеството му.

Той започва внимателно наблюдава разследващите - начинът по който те използват информацията и си взаимодействат. Говори с около 100 детективи на седмица. Много от неговите наблюдения са използвани за изграждането на образа на Хари Бош, който ще стане известен в цял свят. Хари Бош се появява още в първия роман - Черно ехо. След стандартните четири отказа, през 1992 г. са отпечатани първите 15 000 копия от книгата. От тях първоначално са продадени 12 000.

Е, въпреки спечелената престижна награда и възторжените отзиви на читателите, грандиозният успех не идва за една нощ. След Черно ехо, Майкъл Конъли продължава да работи като журналист, а романите се поместват в оставащото време. Въпреки това, след публикуването на четвъртия роман, той вече е достатъчно уверен в потенциала си, за да се отдаде изцяло на творчеството си. През годините се появява и дългият списък с бестселъри, наградите и феновете във всяка точка на света. Поредицата за детектив Хари Бош се разгръща в повече от двадесет романа. Днес Майкъл Конъли прекарва времето си във Флорида и Калифорния. Освен писател, той е и изпълнителен продуцент на поредицата от филми на Amazon Studios, базирана на разследванията на неговия най-известен герой.