"Къщата на Луи Айер във Веве - два декара България в сърцето на Европа
Швейцария е страна, намираща се на около 1700 км. от София. Известна е по цял свят с три неща: шоколада, скъпоструващите часовници и уникално красивата природа, представена от тучни ливади и издигащи се върхове. Днес в Швейцария живеят и се трудят и българи, макар броят им да е пренебрежимо малък. Но Швейцария за нас се свързва и с един човек, който избира България за втора родина. На негово име днес има улици в София и Лом, връх на Антарктида, стадион в Силистра, издадени са няколко биографични книги, а преди няколко години излезе и документален филм. Въпреки това малцина са онези, които знаят нещо за Луи Айер. Роден е в малкото швейцарско градче Бе през ноември 1865г. През 1893г. управителския съвет на гимнастическото дружество на кантон Во открива конкурс за набирането на спортни учители, които да заминат за България. Искането е от страна на тогавашното българско правителство и по- специално на министърът на просвещението в кабинета на Стамболов - Георги Живков.
Силно впечатлен от швейцарската уредба по физическа култура и спорт, той издействал чрез колегата си - министър Оден, да изпратят в България 10 швейцарски учители. Луи Айер е един от първите, които се записват като доброволци. Швейцарските учители пристигат в България на 13 май /стар стил/ 1894г. На софийската гара са посрещнати и разпределени в най- големите градове и авторитетни гимназии. Луи Айер тръгва за Лом и едва няколко дни след пристигането си (около17 май) швейцарските учители вече преподават спорт на българските ученици. Затова и по - късно 17 май е избран за Ден на българския спорт. "Швейцарецът с българско сърце", както ще бъде наречен по-късно Айер, прекарва следващите 23 години в България, посвещавайки ги на развитието на спортното дело у нас, но също и на българската национална кауза. Той преподава гимнастика първо в Лом, а по - късно в Силистра и Русе. Швейцарските учители поставят основите на гимнастическите дружества "Юнак". Луи Айер не остава безучастен и към българската национална кауза. Той участва в Първата балканска война през 1912г., а в края на 1913г. публикува на френски език книгата си "Pro Bulgaria". Въпреки навършените 50-години се включва и в Първата световна война и се сражава на Дойранските позиции. Умира от болест през септември 1916г. и е погребан в Македония.
Домът, в която е живял Айер във Веве, бе превърнат в музей от сина му Марсел. За този дом големият Петър Увалиев ще напише: "Два декара България в сърцето на Европа - ето дома на Марсел Айер. Никъде това, което отвеки България е била и навеки ще бъде, не присъства така пълнокръвно, така естествено, така живо. Бащата на домакина е умрял за България, синът му живее за нея. Ние всички му дължим много, защото той ни дарява много - гордостта да сме българи и човеци". Днес къщата не съществува, а на нейно място има новопостроен блок. Все пак споменът за нейния обитател трябва да остане. А пък дано се намери и български посланик, който да инициира поставянето на паметна плоча, за да се знае, че именно там живя един швейцарец, без който българския спорт и защитата на българската национална кауза нямаше да бъдат същите. Швейцарец, който се сражава и умря за България!
Къщата, в която е живял Димитър Димов в Мадрид
Въпреки, че не е толкова атрактивен като Барселона, испанската столица Мадрид също има своите интересни места. Тук се намира най-старият ресторант в света - Botin (разположен на Calle Cuchilleros), кралския дворец (Паласио реал), парка Ретиро, Прадо - една от най-известните галерии в света, съхраняващи произведения на Гоя, Рубенс и много други известни художници. В Мадрид обаче има и българска следа. На 5 минути от музея Прадо и хотел "Риц", на великолепния площад "Plaza de la Lealtad" № 2 е живял големият наш писател Димитър Димов. Той пристига в Испания през 1943г. Остава малко повече от година, но за това време изучава испанската култура, история, народопсихология. А това е и времето, в което още личат следите от Гражданската война в Испания. Тези събития го вдъхновяват да напише своя великолепен роман "Осъдени души", с който надскача границите на собствената си държава и Балканите.
На плочата, която е поставена на новопостроен блок, има надпис на испански език, който гласи: "В тази къща през 1943г. живя известният писател от България Димитър Димов. Един голям приятел на Испания. Поставена по повод 21 години от неговата смърт". Показвам плочата на възрастен испанец и се заговаряме. "Знаете ли кой е този човек?", питам кротко аз. "Си сеньор" отговаря той. Споделя ми, че навремето това е било къща, а Димов е живял на третия етаж. Преди десетина години бутнали къщата и направили блок на нейно място. И още нещо любопитно. Точно срещу къщата се намира описания от Димов в "Осъдени души" хотел "Палас", в който според романа е живяла Фани Хорн. Нищо не се е променило от онези времена. Хотел "Палас", хотел "Риц", Прадо... Зачиташ се в романа и откриваш всички тези места, описани в него: "Луис Ромеро пристигна в Мадрид на другия ден към обед. Синьото небе, познатите улици, родният говор го настроиха до известна степен жизнерадостно. В съзнанието му нахлу рой от спомени. Ето "Ретиро" - разкошен парк и любовно гнездо на кралете......Ето Прадо, "Сан Херонимо", "Площадът на лоялността", хотел "Риц", хотел "Палас"... Колко познати му бяха тия улици, тия площади, тия здания! С какъв трепет пристигаше винаги от Гранада в Мадрид!"
Как да стигнете дотам? Някогашната къща (сега на нейно място е построен жилищен блок) се намира на 5 мин. пеша от световно известният музей Прадо в Мадрид. Точният адрес е "Plaza de la Lealtad" № 2."
Из книгата