Електрофизиологични методи в офталмологичната и офталмоневрологичната практика

Практическо ръководство. Тази книга е практическо ръководство, което подробно разглежда механизма на извършване на отделните електрофизиологични методи като се дават препоръки при кои заболявания кое изследване е най-информативно. Направен е опит за представяне на сложната материя на електрофизиологията в по-понятен вид, така че да стане достъпна и интересна за по-широк кръг специалисти - офталмолози, невролози и физиолози, защото тя е незаменима в диагностиката и проследяването на множество конгенитални и придобити офталмологични и неврологични заболявания, както и някои системни болести.

Д-р Елена Мермеклиева е специалист по офталмология. Тя завършва висше образование в Медицински университет - София през 1997 г., през 2002 г. вече има призната специалност по офталмология. Д-р Мермеклиева има различни специализации извън България в тази област, включително във Великобритания, САЩ, Словения, Австрия, Индия. Съавтор е на 21 научни доклади и съобщения. Към момента д-р Мермеклиева е офталмолог в УМБАЛ "Александровска", Катедра по офталмология, МУ - София.

"Електрофизиологичните методи (ЕФ) за изследване на зрителния анализаторята (ЗА) са обективни методи, чието разбиране и тълкувание е обект на допълнително обучение, за съжаление много малко застъпено при изучаването на конвенционалната офталмология. Поради тази причина значението им в клиничната практика се умаловажава. Към ЕФ методи спадат електроретинографията (ЕРГ), електроокулографията (ЕОГ) и зрителните евокирани потенциали (ЗЕП). ЕРГ и ЕОГ се използват за диагностика и проследяване на редица заболявания на ретината, а ЗЕП зависят от функционалната цялост на целия зрителен път от фоторецепторите в ретината, през очния нерв, зрителния тракт, оптичната радиация до зрителната кора.

ЕФ методи намират широко приложение при изследване функцията на ЗА при редица заболявания в офталмологичната и неврологичната практика, за обективно измерване на зрителната острота и зрителното поле при некооперативни пациенти, при малки деца и при симулация. Друго важно приложение на ЕФ изследвания е при определяне на лекарствена и производствена токсичност, за прогноза на следоперативната зрителна функция при непрозрачни очни среди в офталмохирургията, както и за интраоперативно мониториране при някои неврохирургични интервенции. През годините ЕФ изследвания стават все по-сложни и по-информативни. Заедно с компютърната периметрия, оптичната кохерентна томография (ОСТ) и флуоресцеиновата ангиография (ФА), ни дават възможност за много точна топографска локализация на увредата. А заедно с напредъка в генетиката и ретинната биохимия, осигуряват едно по-добро разбиране на механизма на заболяванията на ретината и зрителния път. Безвредността, неинвазивността, обективността, информативността и сравнително ниската им цена, правят използването им изключително целесъобразно.

Тази книга е практическо ръководство, което подробно разглежда механизма на извършване на отделните електрофизиологични методи като се дават препоръки при кои заболявания кое изследване е най-информативно. Направен е опит за представяне на сложната материя на електрофизиологията в по-понятен вид, така че да стане достъпна и интересна за по-широк кръг специалисти - офталмолози, невролози и физиолози, защото тя е незаменима в диагностиката и проследяването на множество конгенитални и придобити офталмологични и неврологични заболявания, както и някои системни болести."
Из книгата