"В тази книга са публикувани спомените на баща ми, Руси Стефанов Русев, за работата на кабинета на Иван Багрянов през деветдесетте дни от 1 юни до 1 септември 1944 г., на които той е поставил заглавието "90 дни завой". Тъй като тези три месеца са само един епизод от живота, обществената дейност и съдбата на моя баща, добавих всички данни, които можах да събера за него като виден деец на Земеделския съюз, както и за всичко, което се случи преди и след 9 септември 1944 г. с него и семейството ни, тъй като поколенията след тази дата нямат даже бегла представа за това време или представата им е получена от грубо изопачената история за него от комунистическия режим. Тези неморални манипулации на историята и общественото мнение от наследницата на БКП - БСП продължават и в наши дни. След завършването на спомените в 1972 г. и смъртта на баща ми през 1979 г., въпреки че той се беше постарал, колкото е възможно, да не коментира събитията, а да изложи само фактите и да остави читателят да си направи съответните изводи и даже беше скрил някои нелицеприятни за комунистическата власт факти, бяха направени няколко опита спомените му да останат неизвестни на обществото. Най-тежкото престъпление към българската история за това време е заповедта на генерал Семерджиев да бъдат унищожени 50 папки от общо 53-те папки досие на баща ми, т.е. бяха оставени само три: Една папка с три листа от времето преди 9 септември 1944 г., в която баща ми беше наречен "ляв земеделец"; Една папка с разработка на службите, в която баща ми е с прозвището "лентяй", където някой от приятелите, с които татко играеше бридж в петък вечер, донася, че баща ми слуша БиБиСи; Една папка с протоколите от разпитите през 23-те дена, когато баща ми беше арестуван по време на Унгарските събития с безумното обвинение, че заедно с Муравиев (министър-председател на последното правителство преди 9 септември - 1 до 8 септември 1944 г.) готвели преврат.
В унищожените папки е имало очевидно много неприятни за комунистите исторически факти. Семерджиев е унищожил част от историята на България - едно голямо престъпление. На 19 януари 1993 г. бяхме поканени в Дома на киното на премиерата на филма "Обречените" за правителството на Иван Багрянов. Този филм беше показан само веднъж по Националната телевизия в късните часове. Подареното копие на филма по време на премиерата ми беше откраднато от една мнима наша роднина, на която имах глупостта да го дам, за да си го прекопира. Тя ми върна празна касета и диск, пълен с реклами. Във филма се споменава телеграмата от 20 декември 1944 г. на руски език от Георги Димитров до Трайчо Костов, в която той разпорежда осъждането на смърт на членовете на последните две правителства - на Иван Багрянов и на Муравиев - преди 9 септември 1944 г., и депутатите от последните две Народни събрания, а за правителствата преди тях - по-леки присъди - "пожизненое заключение и 15 години". Тази телеграма може да бъде намерена в Интернет и сега (вестник "Лечител", брой 9 от 5 март 2015 г., статията на Лъчезар Тошев "Народният съд - параван за политическа чистка и терор"). Покрай истинските виновници за положението на България след Втората световна война - съюзник на победена Германия, неприятел в очите на победителите, оставен в ръцете на Сталин, бомбардиран и ограбен - бяха осъдени с тежки присъди десетки невинни хора "по съвместителство", термин, който не съществува в правния мир.
Избиването на 24500 души без съд и присъда (Вили Лилков и Христо Христов, "Бивши хора", Издателство "Сиела", 2017, стр. 29), обявени за "народни врагове", преди да започне да работи "Народният съд", беше обявено за разправа на "народа" с враговете му. Истинската цел на този геноцид е била да се всее страх и се унищожи възможността за съпротива - легална и нелегална - срещу властта на верните слуги на Сталин - необразовани, неморални и негодни за нищо. В своята книга "Задочни репортажи за България" Георги Марков твърди, че партизаните са били всичко 400 души, ръководени и въоръжавани от Москва. Движението на горяните е наброявало повече от 6000 души. Те и техните ятаци са били избивани или осъдени на смърт, преследвани като диви зверове, без да са убивали кметове и горели архиви като партизаните. След което се извърши, по заповед на Сталин, закриване на всички партии и обществени организации, които не са подчинени или свързани с БКП, включително и особено партиите от Отечествения фронт,. Това стана във всички страни, попаднали в лапите на Сталин. Съдбата на баща ми - ляв земеделец, "дружбаш", осъден от "Народния съд" на доживотен тъмничен затвор, лишаване до живот от граждански права, конфискация на имуществото му (една пишеща машина) и глоба 3 милиона лева, а после обявен в 1966 г. за "подпомагал съпротивителното движение" е особено показателна за "необходимостта" и "справедливостта" на Народния съд, както твърди БСП в днешни дни. Затова издавам тази книга.
Доц. Стефан Русев Русев"
Из книгата