Наказателно право. Обща част

Второ издание. В новото издание са разгледани задълбочено всички институти от Общата част на Наказателния кодекс. Освен това са анализирани и коментирани тенденциите в съдебната практика и тълкувателните решения на Върховния касационен съд.

проф. д-р Александър Стойнов е роден на 8 юни 1949 г. в гр. София. Завършва средно образование през 1968 г. в лицей "Декарт" при Френската културна мисия - гр. Алжир и висше образование през 1974 г. в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски". Започва преподавателска дейност в СУ "Св. Климент Охридски" като асистент по наказателно право през 1977 г., а през 2004 г. получава званието професор. Доктор по право е в същия университет. Специализирал е в Париж, в Института за сравнителноправни изследвания и в Юридическия факултет на Сорбоната по въпросите, свързани с жертвата на престъплението. Наред с това е специализирал и в областта на основните права на човека в Юридическия факултет на Университета в Монпелие, Франция. Носител на почетен знак на СУ "Св. Климент Охридски" с огърлица.

Проф. д-р Александър Стойнов е автор на множество монографии, учебници (включително и на брайлови издания), статии и студии на български, руски, френски и немски език. Десетки статии и студии по широк кръг въпроси на наказателното право, включително по проблемите на защита на банковата тайна, за жертвата на престъплението, престъпленията против личността, престъпленията против правата на гражданите, престъпленията против собствеността и т.н.

"Въведение в наказателното право

Правната система на всяка държава задължително включва като основен неин клон наказателното право. И това е така, защото именно то осигурява универсална закрила срещу престъпни посегателства на обществените отношения, които съществуват в дадено общество. От друга страна, наказателното право е белег за държавност, то е безспорен израз на суверенитета на всяка държава. Възникването на държавата като форма на обществена организация прави възможно регулирането на всички видове обществени отношения с методите и средствата на правото, но и тяхната закрила от държавата.

Като основна характерна черта на наказателното право се откроява изключителното богатство и разнообразие на материята, до която то се отнася. И наистина, няма област от обществения живот, която да не се нуждае от наказателноправна закрила. Следователно разнообразието на наказателноправната проблематика е предопределено от разнообразието на обществените отношения, закриляни от този клон на правото. Наред с това трябва да се отбележи още една съществена особеност на разглеждания правен отрасъл. Развитието на наказателното право се предопределя от развитието на обществото, но потребността от наказателноправна закрила обикновено се осъзнава от законодателите известно време след установяването или изменението на дадени обществени отношения.

С възникването на съвременните либерални общества след Великата френска революция започва и развитието на континенталните наказателноправни системи. Наказателното право винаги е отразявало най-съществените събития в историята на дадена държава. В това отношение българското наказателно право не прави изключение. Но докато западноевропейските наказателноправни системи от създаването им са се придържали към класическите възгледи в тази област на правото, то за българското наказателно право е характерно и много силното влияние, което са оказали върху него през втората половина на ХХ век възгледите, господствали в бившия СССР.

Още с френския Наказателен кодекс от 1810 г. се проявяват две основни тенденции, които по-късно характеризират наказателното право на всички европейски държави. На първо място за този правен отрасъл е характерен стремежът към пълна кодификация. Това обяснява защо в кодексите се включват разнородни материи от гледна точка предмета и съдържанието на закриляните обществени отношения. Втората особеност намира израз в обстоятелството, че от самото начало както законодателно, така и теоретично, се обособяват две основни части на наказателното право - обща част и особена или специална част. Българското наказателно право не прави изключение, като за него е характерна и тенденцията на непрекъснато развитие и усъвършенстване на общата му част. В този учебник ще разгледам именно общата част на българското наказателно право."
Из книгата