Със своята езикова характеристика и с историческия си развой българският език, който е наследник на най-стария славянски книжовен език - старобългарския, заема специално място измежду всички славянски езици и сред езиците, образуващи балканския езиков съюз. Езиковият съюз представлява съвкупност от неродствени езици, които независимо от своя различен генетичен произход притежават черти на специално сходство, формирали се в резултат на продължителното им съседство и на произтеклия от това езиков контакт и езикова интерференция.
В книгата Българският език като балкански език се проследяват историческите предпоставки, които са превърнали Балканския полуостров в контактна зона с динамично променящи се граници, често обединяващи в една обща държава различни по етническа и езикова принадлежност племена и народи още от най-дълбока древност до наши дни, което превръща Балканите освен всичко друго и в ареал на засилен езиков контакт. В монографията се разглежда историята на въпроса за онези особености в граматиката на българския език, които предопределят неговото важно значение и централна роля за славянското и за балканското езикознание и дават основание на редица езиковеди да го характеризират като балкански еталон, в който балканизационните процеси са най-силно изразени, а балканизмите са доведени до сравнително най-завършен етап в своето развитие.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
