Актьорите. Личностни характеристики и нагласи към професията

Личностите и поведението на актьорите провокират силен интерес в обществото. Наглед странно, научните проучвания на техните психологически и емоционални характеристики не изобилстват. Текстът предлага многопластово изследване на отличителните психологически характеристики на представителите на актьорската професия. Разгледани са ред психологични конструкти, очертаващи спецификите на избралите актьорската професия. Основно чрез анализ на данните от авторско изследване, с отчитане и на вече налични проучвания, в монографията се достига до по-задълбочено разбиране на психологичните тенденции в групата на актьорите. То има сфера на приложението си както в тяхната работа, така и в работата с тях - в професионален и психологичен план.

Деница Каприева е психолог, магистър по Клинична и консултативна психология и доктор по Културна и диференциална психология. Има придобити допълнителни специализации и професионален опит в областта на психологическото консултиране и психотерапията.

"Личността, биографията, ежедневието на актьорите провокират изключително силен интерес в обществото. Това се отразява и в голямото количество предавания, филми, книги, статии в популярни списания, посветени на актьорите. Социалните мрежи изобилстват с информация и разнообразни коментари и дискусии относно поведението и личностните особености на представителите на актьорската професия. Особено внимание привличат новините, свързани с ексцентрични прояви, злоупотреба с вещества, междуличностни конфликти и секс скандали. От друга страна, актьорите често биват привиждани като идоли (Sansone & Sansone, 2014) и традиционно стават ролеви модели и отправна точка за идентификации, най-вече сред юношите и младите хора (Долто, 1995).

В този контекст звучи парадоксално, че в световен план научните изследвания, свързани с психологическите и емоционални характеристики на актьорите, са по-скоро оскъдни, а голяма част от тях базират изводите си върху данни от отделни случаи или малки извадки. През 1992 година А. Брандфонбренер (Brandfonbrener, 1992) нарича актьорите забравените пациенти и макар оттогава насам да има направени повече опити за разбиране на психичното им функциониране, този прогрес не е значителен.

В исторически план българските научно-психологични емпирични изследвания сред актьори се свеждат до проведените през 80-те и 90-те години от Марина Вълова. Едното изследване се спира върху измененията на някои психологични явления в хода на обучението по актьорско майсторство, а другото върху различните фактори, на които студентите по актьорско майсторство приписват успехите и неуспехите си (Вълова, 1985; Вълова, 1990).

Настоящият текст прави опит за многопластово изследване на отличителните психологически характеристики на представителите на актьорската професия - на техните личностни черти, нагласи към собствения живот и работа. Теоретично са разгледани определени психологични конструкти, които могат да бъдат възприети като съществени за по-доброто разбиране на спецификите на избралите актьорската професия, обърнато е внимание на вече налични научни проучвания сред представители на актьорската професия, представено е авторско изследване сред български актьори."
Из книгата